На 28 май вярващите почитат св. Никита, епископ Халкидонски - духовник, останал в църковната памет със своята твърдост в едно от най-тежките изпитания за православието. Денят събира разказа за монах, епископ и защитник на светите икони с народни вярвания за дома, парите, здравето и плодородието.
Според старите обичаи днес не се взема нищо назаем, не се изнася боклук и не се влиза във вода, за да не се изнесе благополучието и да не се привлече болест. В същото време 28 май се смята за подходящ ден за молитва и за работа в градината, когато земята вече е достатъчно топла за късни култури.
Пътят на монаха, избрал тишината пред суетата
Свети Никита поел пътя на служението още в младите си години. Според житието му сърцето му било отдадено на молитвата, смирението и духовната тишина, а животът в света не можел да го задържи със своите изкушения. Той станал монах и посветил дните си на аскетизъм, вътрешно пречистване и укрепване във вярата.
Неговото благочестие и страхът му от Бога били толкова дълбоки, че Църквата му поверила епископско служение в Халкидон - един от значимите духовни центрове на Византия. Така монахът, потърсил тишина и отдалечаване от суетата, бил поставен начело на паство в години, когато от духовните водачи се изисквала не само мъдрост, но и готовност за страдание.
Епископ срещу властта в годините на иконоборството
Служението на свети Никита съвпаднало с драматичния период на иконоборството - време, в което императорската власт се опитвала насилствено да премахне почитането на светите икони. За Църквата това било не просто спор за образи, а тежка рана в духовния живот, защото се посягало на вековна традиция и на израза на вярата.
Докато мнозина се огъвали под натиска на властта, Никита Халкидонски останал верен на православното учение. Той открито се противопоставил на иконоборческата ерес и защитил почитането на иконите като боговдъхновена традиция. Неговата позиция го превърнала в неудобен глас за силните на деня, но и в опора за християните, които се страхували да не бъдат сломени.
Изгнание, мъчения и вяра, която не отстъпва
Заради своята твърдост свети Никита бил жестоко преследван. Той бил лишен от епископския си престол, затворен, измъчван и изпратен в изгнание. Но страданието не разрушило духа му, а според преданието го направило още по-силен.
В изгнанието той продължил да насърчава вярващите, като ги укрепвал със слова и писма. Призовавал ги да не губят смелост и да не отстъпват от вярата си. Когато иконоборството започнало да отшумява и почитането на иконите постепенно било възстановено, свети Никита бил освободен.
Той напуснал този свят в мир, оставяйки след себе си пример за духовна устойчивост. Затова паметта му се свързва не само с монашеско смирение, но и със смелостта на човек, който не заменя истината с удобство.
Какво не се прави на 28 май
В народните вярвания 28 май е ден, в който човек трябва да пази дома и благополучието си от загуба. Затова не бива да се вземат пари или вещи назаем. Предците са вярвали, че така човек може да изгуби своя просперитет, щастие и вътрешна сигурност.
Не се изнася и боклук от дома. Според поверието заедно с него може да бъде „изваден“ и късметът от къщата. Тази забрана се вписва в старото усещане, че домът има своя невидима защита и че в определени дни тя не трябва да бъде нарушавана.
Друга забрана е свързана с водата. На този ден не се препоръчва плуване или къпане в море и река, защото според народните представи това може да донесе настинка или болест за цялото лято. Така денят, посветен на свети Никита, остава и ден за предпазливост - не само в духовното, но и в ежедневното.
Молитва за най-съкровеното и работа в градината
Въпреки строгите забрани 28 май не е мрачен ден в народния календар. Смятало се е, че тогава човек може да се помоли за онова, което най-силно желае. Молитвата се свързва с надежда за подкрепа, закрила и вътрешна яснота, а паметта за свети Никита придава на деня особена сила.
Народната традиция позволява и работа в градината. Вярвало се е, че до този момент земята вече е достатъчно затоплена и може да приеме късни култури. Най-често се споменават тикви, краставици и бобови растения - все култури, свързани с храна, дом и очакване за плодородие.
Така църковният и народният календар се преливат естествено. В единия стои образът на епископа, който не се отказва от вярата си пред властта и гонението, а в другия - грижата на обикновения човек да запази дома си, здравето си и надеждата за добра реколта. Денят на свети Никита напомня, че устойчивостта има различни лица - в храма, в семейството и в земята, която чака да бъде засята.
