На 1 януари България отбелязва Васильовден – един от най-старите и най-почитани зимни празници. Църквата чества свети Василий Велики – един от тримата велики кападокийски отци, изключителен богослов, реформатор на монашеството и защитник на бедните. В народната традиция обаче образът му се преплита с този на „Васильовденския стопанин“ – светец, който пази дома, дава здраве, благоденствие и късмет за цялата година.
Смята се, че свети Василий „отключва“ новата година и първи благославя хората. Затова денят му е натоварен с множество ритуали, които трябва да осигурят плодородие, берекет и защита от зло.
Историята на празника – между християнството и древните вярвания
Васильовден е наследник на старите новогодишни обреди, които по-късно се вплитат в християнския календар. В миналото това е бил денят, в който се „пресича“ старата година и започва новата. Хората вярвали, че в този момент границата между световете е тънка и всичко изречено има особена сила – затова благословиите, пожеланията и ритуалите са толкова важни.
Сурвакането, трапезата с баница с късмети и обредните действия около огнището са част от този древен пласт, който българите пазят и до днес.
Традиции и обичаи: сурвакари, баница и благословии
Най-яркият обичай на Василовден е сурвакането. Още по тъмно децата тръгват от къща на къща с украсени дрянови сурвачки. Те потупват стопаните по гърба и изричат благословии за здраве, плодородие и късмет. Вярва се, че дрянът – дърво, което цъфти първо и издържа на студ – носи сила и дълголетие.
На трапезата задължително присъстват баница с късмети, свинско месо, сарми, пита и вино. Баницата е своеобразен „оракул“ за годината – какъвто късмет ти се падне, такъв ще те следва.
Поверия и забрани: какво не бива да се прави на Василовден
Василовден е празник на късмета, но и на строгите забрани. Народът вярва, че нарушаването им може да донесе лоша година.
Не се дава нищо назаем – нито пари, нито хляб, нито сол. Смята се, че с това човек „изнася“ късмета си и цялата година ще бъде на загуба.
Не се изхвърля боклук, защото заедно с него може да се изхвърли благополучието на дома.
Не се плаче и не се кара – първият ден на годината задава тона на следващите дванадесет месеца.
Не се работи тежка физическа работа, особено от жените. Вярва се, че ако домакинята се натовари, годината ще бъде трудна и безплодна.
Не се излиза рано сутрин, за да не „избяга“ късметът от къщата.
Кой празнува имен ден
На Василовден имен ден имат всички, носещи имената Васил, Василка, Василена, Василия, Василена, Василена, Василко, Василена, Василена, Василена, Василена и производните им. В някои райони празнуват и Силвия и Силвестър, тъй като празникът се свързва и с древните новогодишни обреди.
Празник на надеждата и новото начало
Василовден е ден, в който българинът вярва, че думите имат сила, а ритуалите – смисъл. Това е празник на надеждата, на благословиите и на новото начало. Ден, в който домът трябва да бъде пълен, трапезата – богата, а сърцето – отворено за доброто.
Народът казва, че както започне годината, така ще върви. Затова на Василовден се гледа да има смях, светлина и добри думи. Да няма караници, да няма тежка работа, да няма празни ръце. Защото в този ден се „крои“ късметът за цялата година.
Василовден остава един от най-обичаните български празници – мост между християнската традиция и древните вярвания, които векове наред са пазили духа на народа. И до днес той носи същото послание: здраве, берекет и благословия за всяко българско семейство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
