Има дни в българския календар, които не просто се отбелязват – те се преживяват. Сирни Заговезни е точно такъв ден. Ден, в който огънят се извисява към небето, въжетата пламтят като живи змии, а хората застават един срещу друг, за да изрекат най-трудната дума: „Прости“.
Това е границата между зимата и пролетта, между старото и новото, между човека и неговата съвест.
Денят, в който се вярва, че небето се отваря, а душата се изчиства.
Прошка – най-големият български ритуал
На Сирни Заговезни човек трябва да поиска прошка от всички, които е наранил – волно или неволно.
Това не е формалност, а древен обет.
Прошката се дава с думите:
„Прости ми!“ – „Простено да ти е!“
Вярва се, че ако не поискаш прошка, годината ти ще бъде тежка, а ако не простиш – душата ти ще се затвори за доброто.
Огънят, който гони злото
Вечерта селата се изпълват с пламъци.
Запалват се огньове, въртят се факли, хвърлят се „оратници“ – огнени стрели, които прорязват тъмнината.
Това е древен езически ритуал – огънят да изгори всичко лошо, да изплаши злите сили, да отвори път за пролетта.
Колкото по-високо се издигне пламъкът, толкова по-плодородна ще бъде годината.
Хамкане – играта на чистото сърце
На конец се връзва парче бяла халва или варено яйце.
Конецът се люлее, а децата – със завързани ръце – се опитват да го уловят само с уста.
Който успее, ще бъде здрав и благословен.
Това е игра, но и символ – чистотата на детето, което хваща сладкото без хитрост, без измама, без грях.
Поверията на деня – каквото направиш, това ще ти се върне
Сирни Заговезни е ден, в който всяко действие има тежест.
Вярва се, че:
Ако се скараш с някого – цяла година ще се караш.
Ако плачеш – ще плачеш и през пролетта.
Ако се смееш – домът ти ще бъде пълен с радост.
Ако вечерта видиш огън в съня си – ще ти върви на любов.
Ако чуеш куче да вие – пази се от лоши думи и завист.
Това е денят, в който съдбата слуша.
Забраните – най-строгите в българския календар
Сирни Заговезни е ден на светлина и пречистване, но и на строги табута.
Нарушиш ли ги – вярва се, че злото ще намери пролука.
Не се работи тежка работа
Нито копаене, нито шиене, нито пране.
Вярва се, че иглата „зашива“ устата на кокошките и те няма да снасят.
Не се яде месо
Това е последният ден преди Великия пост.
На трапезата има само млечни храни, яйца, сирене, масло, баница.
Не се излиза след залез без нужда
Душите на предците се връщат и бродят.
Не бива да ги срещаш.
Не се клюкарства и не се злослови
Думите на този ден имат сила.
Каквото кажеш – ще се върне към теб.
Не се отказва прошка
Това е най-големият грях на деня.
Който не прости, вярва се, че сам ще носи тежестта на обидата през цялата година.
Не се хвърля храна
Трапезата е свещена.
Храната се пази, защото символизира благодатта.
Денят, в който човек се връща към себе си
Сирни Заговезни не е просто празник. Това е огледало. Ден, в който човек се изправя срещу собствените си грешки, срещу думите, които е изрекъл, срещу болките, които е причинил.
И ако има смелост да каже „Прости“, тогава годината му започва начисто.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
