Войната в Черно море вече заплашва да бръкне и в джоба на българите. Последните атаки срещу търговски кораби доведоха до трикратно поскъпване на застраховките за плавателните съдове и товарите, преминаващи през изключителните икономически зони на България и Румъния. А следващата сметка може да бъде платена от потребителите чрез по-високи цени в магазините.
За това предупреди капитан Тодор Георгиев, собственик на една от големите шипинг агенции у нас, в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
По думите му застрахователите са реагирали почти незабавно след нападенията, като са увеличили драстично цената на покритието както за корабите, така и за превозваните стоки.
„Още на другия ден получихме окръжно от застрахователите, че застраховките в международни води, тоест в икономическата зона на България и Румъния, скачат три пъти – и върху кораба, и върху товара“, обясни капитан Георгиев.
По-скъп транспорт, по-скъпи стоки
Според морския експерт това може да се окаже само първата вълна от поскъпването.
След последните атаки се очаква ново увеличение на застрахователните разходи, което може да обхване и корабите, преминаващи през териториалните води на България и Румъния.
Разликата е съществена. В момента по-високите премии засягат корабоплаването в изключителните икономически зони. Ако обаче допълнителните разходи се разпрострат и върху маршрутите в териториалните води, натискът върху морската търговия може да се засили.
Капитан Георгиев предупреди, че тези разходи неизбежно се отразяват върху вноса и износа. По-скъпата застраховка увеличава цената на превоза, а тя на свой ред може да бъде включена в крайната стойност на стоките.
Така военният риск в морето постепенно се превръща в икономически проблем и на сушата.
„Хибридна война“ с икономически последици
Георгиев определи случващото се в Черно море като част от „хибридна война“.
Според неговата теза атаките не преследват единствено непосредствен военен резултат. Възможна цел е и повишаването на разходите за корабоплаването, което създава напрежение в търговията и се отразява върху икономиката.
Капитанът обърна внимание и на публикации в руския канал в „Телеграм“ „Рибар“. По думите му там се говори за „безпомощност“ и „паника“ сред българите.
Морският експерт смята, че не е задължително следващите атаки да се приближават още повече към българското крайбрежие. Според него един от търсените ефекти – рязкото поскъпване на застраховките – вече е постигнат.
Ще спре ли търговията в Черно море?
Въпреки усложнената обстановка капитан Георгиев не очаква морският бизнес да бъде напълно блокиран.
„Търговията никога не спира дори при бойни действия“, категоричен е той.
По думите му корабоплаването ще продължи да търси начини да работи и в условията на повишен риск, макар това да означава по-скъпи превози и необходимост от допълнителни мерки за сигурност.
Имало ли е оръжие на атакуваните кораби?
Капитан Георгиев коментира и появилите се спекулации за вида на товарите, превозвани от поразените плавателни съдове.
Според него атакуваните кораби не са превозвали оръжие.
Експертът подчерта, че контролът върху опасните товари при преминаването през черноморските проливи е изключително строг.
По думите му европейските доставки на оръжия за Украйна преминават основно по суша през Полша. Когато подобни доставки идват по море, основният им маршрут е от САЩ.
Може ли Черно море да заимства защитата на Ормузкия пролив?
Като възможен пример за по-добра организация на корабоплаването капитан Георгиев посочи мерки за сигурност, прилагани според неговото описание в Ормузкия пролив.
Той обясни, че там танкерите предварително заявяват готовност за отплаване. След това координационен център им определя конкретен времеви прозорец и маршрут за преминаване.
„Когато се съберат няколко танкера, които трябва да преминат в този времеви прозорец, американските военноморски и военновъздушни сили изграждат противоракетен и противодронов щит. Танкерите минават и това приключва до следващия ден“, обясни той.
Според капитана подобна система не може механично да бъде пренесена в Черно море, тъй като условията и заплахите са различни.
Отделни нейни елементи обаче биха могли да се използват за по-добра координация между корабите и институциите, както и за повишаване на защитата на търговското корабоплаване.
