Шест десетилетия заедно, един живот, посветен на образованието, и спомен за ученичка, която и до днес заема специално място в сърцата им. Гюлка и Гано Братанови са семейство от 60 години и твърдят, че никога не са се карали. Двамата са бивши учители на Илияна Йотова и пазят живи спомените за детето, което още тогава се отличавало със своя характер, любознателност и отношение към останалите.
Любовта към учителската професия събира семейство Братанови и се превръща в една от най-здравите основи на съвместния им живот. Гюлка мечтаела да бъде преподавател още от дете.
„Аз съм искала да стана учител още от пети клас“, спомня си тя.
След като сбъдва мечтата си, среща и бъдещия си съпруг Гано. Двамата започват работа в училище „Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Тогава са най-младите преподаватели в колектива, но бързо печелят уважението на колегите си. „Много се разбирахме. Те ни уважаваха, а и ние тях“, разказва Гюлка, докато разглежда стари снимки от онези години.
Именно в това училище съдбата ги среща с момиче, чието име десетилетия по-късно ще бъде познато на цяла България.
Гюлка Братанова става класен ръководител на пети клас. Още при първата среща с учениците вниманието ѝ привлича Илияна Йотова. Учителката си спомня случка, при която едно от децата се държало предизвикателно. Преди тя да успее да реагира, Илияна се намесила. „Един ученик реши да се държи малко бабаитски. Аз само го погледнах и си спомням, че тогава Илияна се намеси. Не одобри поведението му и го попита защо го прави. Сякаш искаше да не бъда ядосана“, разказва Гюлка в ефира на NOVA.
Съпругът ѝ Гано, който преподавал математика на Йотова, също помни отношението ѝ към съучениците. „Много ми харесваше как общуваше с децата. Те я уважаваха като човек“, споделя той.
Двамата са единодушни, че още тогава тя проявявала способност да обединява хората около себе си. „Ако някъде се бяха събрали деца, тя беше в центъра“, казва бившата ѝ класна ръководителка.
Семейство Братанови описва Илияна Йотова като високо, стройно и наблюдателно момиче, което се отличавало с любознателността си. Гюлка преподавала български език и литература, а Гано - математика. И двамата останали впечатлени от успехите на своята ученичка. „Много добра беше по математика и в пети, и в шести, и в седми клас. Убедих се, че съм бил прав в преценката си, когато получи отлични оценки на приемния изпит във Френската гимназия“, разказва Гано.
За учителката по литература обаче най-яркият спомен е свързан с любовта на момичето към книгите. „Още до четвърти клас детето беше чело разказите на Йовков, Елин Пелин и Вазов. Почувствах, че между мен и нея ще се създаде някаква духовна връзка“, споделя Гюлка.
Тя помни дори кое произведение е докоснало най-силно бъдещия държавник - „Белчо и Сивушка“ на Елин Пелин. „Винаги питах децата кое ги впечатлява най-силно, кое стига до сърцата им. При нея беше моментът, в който се разбира колко зависим е Боне Крайненеца от Сивушка“, разказва преподавателката.
За Гано Братанов обяснението защо помни толкова добре бившата си ученичка е просто. „Някои деца не можеш да ги забравиш. Защото това зависи от личността“, казва той.
Изминали са десетилетия, но Гюлка Братанова все още може да посочи точното място, на което е седяла Илияна Йотова в класната стая. „Средната редица, на последния чин, от дясната страна, със Стефчо. И двамата бяха много високи. Все едно ги гледам сега“, спомня си тя с усмивка. А когато я питат как се е обръщала към своята ученичка, отговорът идва без колебание. „Илиянче, Илиянче! Ама сега не отива“, казва развълнувано учителката.
Оказва се, че споменът е взаимен. По време на събитие, посветено на годишнина на училището, Йотова била попитана кой от своите преподаватели в Костинброд помни най-добре. „Тя каза: „Не един, аз двама помня. Това е семейство Братанови“, разказва Гюлка.
В края на срещата семейство Братанови отправя лично послание към своята бивша ученичка.
Думите на Гюлка започват с най-обикновено пожелание, но бързо се превръщат в емоционално признание за връзката между учител и ученик, която времето не е успяло да заличи. „Първо – желая ти здраве! Когато те виждаме по телевизията, сърцата ни с Братанов тръпнат, защото това е нашата Илияна! Илияна от средната редица, на последния чин... отдясно!“, казва тя, преди да се разплаче. За Гюлка и Гано Братанови годините са променили много неща. Но не и спомена за момичето, което някога е седяло на последния чин, обичало е българската литература и е защитавало съучениците си. За тях то завинаги ще остане просто Илиянче - една от онези ученички, които учителите помнят цял живот.
