В отношенията си с Америка България трябва да постави големи теми, като например, да участва в Космическа програма на НАСА, а не да изпада в дребнотемие
Защо европейски държави, които обичат да се изживяват като велики сили, трябва да живеят на гърба на американските данъкоплатци по въпросите на сигурността и отбраната?
Източна Европа е по-отворена към този тип политика, която провежда Доналд Тръмп, защото ние видяхме девиациите на неолибералния глобализъм
Държавният секретар Марко Рубио е подготвеният, дяланият камък, който може много професионално да влезе в една президентска роля
Към момента няма видимо лидерство, което да оспорва Доналд Тръмп и неговото наследство. Но демократите може да се събудят. Следващите президентски избори са решаващи
- Доц. Цеков, какво означава за американския президент Доналд Тръмп подписаното споразумение между САЩ и Иран?
- На първо място това е един успех, макар и зареден с много неизвестни. Свидетели сме на много широк скептицизъм към това споразумение, включително в средите на Републиканската партия в Съединените щати, в Израел отчасти и в някои европейски кръгове.
Но в крайна сметка Тръмп постигна целта си да изтръгне ясен ангажимент от страна на Иран във връзка с ядреното оръжие. Разбира се, постижението не е максималното, което можеше да се очаква. Но очевидно президентът Тръмп е преценил, че е по-добре една по-частична, но реалистична ситуация като споразумение, отколкото преследване на максималистични цели, които биха удължили кризата, която блокадата на Ормузкия проток предизвика на петролните пазари.
- Смятате ли, че има възможност споразумението да бъде допълнително разширено след нови преговори?
- По-скоро се опасявам дали ще бъде стриктно изпълнено от страна на Иран, тъй като това не е първото споразумение, което те подписват в подобен смисъл. Но положителното е, че в самото споразумение сега има текст за механизъм за мониторинг, който е изцяло в ръцете на американската администрация. Така че, надявам се този път, за разлика от предходното споразумение на Обама, което беше лист хартия, това споразумение на Тръмп с аятоласите да не остане на лист хартия.
- То дава ли гаранции, че се спира иранската ядрена програма?
- На пръв поглед дава – има категоричен ангажимент. Но все пак остава 60-дневният срок, в който този ангажимент да се конкретизира и да се снабди с ясен механизъм за контрол.
- Международните анализатори предвещават срещата на върха на НАТО през юли в Анкара да е една от най-буреносните. Съгласен ли сте?
- Този въпрос има нужда от голяма историческа ретроспекция. Какво се случи след Втората световна война? Америка масирано, чрез плана „Маршал“, възстанови Западна Европа. Впоследствие, помогна и на Източна Европа - след падането на Берлинската стена.
Но през цялото време Европа разчиташе, че Америка е длъжна да я защитава, да обезпечава сигурността й, че НАТО е Америка и Америка трябва да плаща.
В първите десетилетия след Втората световна война, когато трябваше да се даде отпор на могъщия, тоталитарен СССР, това беше историческа необходимост.
Но сега, в последните няколко десетилетия и най-вече след падането на Берлинската стена, защо държави, които иначе обичат да се изживяват като велики сили - Германия, Франция, Испания, Великобритания трябва да живеят на гърба на американските данъкоплатци по въпросите на сигурността и отбраната?
Доналд Тръмп през цялото време казваше, поемете си ангажиментите, започнете да създавате военни бюджети, военен капацитет. Не можем да плащаме непрекъснато ние.
Сега някой казва сега „Паника, изтеглят се няколко хиляди американски войници“. Нали са големи сили - Германия, Франция, другите?
- Те се изтеглят, примерно от Германия, но пък отиват в Полша.
- Да, става дума за съвсем друг тип преконфигуриране в сектора отбрана и сигурност, а не за оттегляне на Съединените щати. Но европейските елити трудно разбират и влизат в правилната посока.
- Хващам се за Вашите думи, че Източна Европа е по-отворена към новите геополитически промени на Тръмп. Къде е България?
- Казах го, защото ние, в Източна Европа, разпознаваме много по-лесно тоталитарните, авторитарните тенденции в неолибералния глобализъм. Разпознаваме кенсъл културата.
За средния американец обаче това не е толкова разпознаваемо. Хората са живели четвърт хилядолетие в условията на свободно общество.
Виждали са всичко, всевъзможни тенденции, но общата, генералната тенденция е свобода и демокрация.
Затова казвам, че Източна Европа е по-отворена към този тип политика, която провежда Доналд Трамп, защото всъщност ние видяхме девиациите на неолибералния глобализъм.
- Новият кабинет вече заяви национална позиция пред Брюксел. От друга страна, виждаме завишен интерес от Америка. Как го разчитате, какво следва?
- Има да се извърви много път, особено в тази политическа конфигурация. Надявам се - това е в интерес на България, че това правителство ще намери правилния език и ще разбира първо правилно езика на Доналд Тръмп и неговата администрация.
И заедно с това ще намери път да излезе от тази изолация, в която, бидейки президент, г-н Радев се намираше.
- България обаче от дълго време е безгласна буква.
- Да, г-н Борисов имаше персонален подход към различни европейски лидери, но това е едната страна на нещата и тя е дълбоко недостатъчна.
България трябва да съумява със своите политически решения, да става интересна за останалите, тоест - да има интерес да предизвика икономически възможности.
Не, когато трябва да примерно да се прави някакъв голям проект, ние да затънем 6 години и да не можем да организираме обществените поръчки. Не, да приказваме как това или онова не можело, защото трябвало да си пазим доматите на село.
Тук става думи за големите проекти - инфраструктури, енергийни и т.н. Ние трябва да влезем в дигиталните проекти, изкуствения интелект.
Имаме и човешки ресурс, и материално-техническа база, която, ако не друго, поне може да бъде основа за такива проекти и на базата на една остро конкурентна среда, ние да представим по-добри условия за разгръщането на такива проекти в България.
И ако това правителство намери общ подход, поне за един проект, да не сме максималисти. Дотам сме стигнали, че трябва да се радваме и на малкото. Говоря на държавно равнище.
Дано да направят нещо, защото сегашната администрация на Доналд Тръмп има включително и този бизнес ориентиран подход. Те приеха една интересна стратегия за Западните Балкани, която е изцяло е фокусирана върху икономика, енергетика. България има какво да предложи в тази посока, стига да има далновидно стратегическо мислене, а не да влиза в дребнотемие.
Защото, ето, например, аз критикувах публично, не е подходът - махнете си самолетите или ни дайте визите.
- Това не е ли точно езикът на Тръмп?
- Би могло да е езикът на Тръмп, но се прави когато постигаш реален резултат за големи неща. Визите са най-дребният въпрос, който България може да постави.
Това не е въпрос на политическо решение. Това заблуждават нашите политици. Когато говорим за визите, трябва да си спомним мандата на НДСВ. Външен министър беше г-н Паси.
Без да влизам в детайли, но към онзи период, 2003-2004 беше много реалистично да паднат визите. Защото от американска страна законодателството беше такова, че предполагаше, че ако България въведе документи за самоличност, най-вече за граничните паспорти - модерни, с чипове, бази данни и т.н. които позволяват по-лесно идентифициране, визите ще паднат.
Спомням си много добре как щастлив г-н Паси дойде на заседание на ПГ на НДСВ и разказа какво трябва да се направи бързо, за да се задвижи въпросът, да се организират обществени поръчки.
Това беше работа на МВР да тръгнат нещата. Имаше ентусиазъм, но се забатачиха с обществените поръчки.
Предупреждението на американците беше: побързайте до края на годината тогава, защото от 1 януари влиза в сила нов закон, който въвежда изцяло технически критерии и когато ги покриете - тогава.
В момента ние сме в тази фаза, техническо решение - на база нисък процент откази за визи. Президентът не може да разпореди: пускайте наред. Няма как да стане. Особено при тази политика на Съедините щати по отношение на миграцията.
Българската страна в отношенията с Америка трябва да постави големи теми. Примерно, хайде България да стане част от космическата програма на НАСА , да изпратим български космонавт. Или нещо от този род
- Защо винаги трябва да гледаме Космоса? Защо не кажем: най-накрая да приключим големия проект за нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“, който стои отворен 30 години?
- Да, или да влезем в разработките на изкуствения интелект. Много неща може. Споменах Космоса, защото това е най-разпознаваемо за българските граждани. Всички се възхищаваме на първия космонавт, на втория. Десетилетия вече има вакуум в тази посока.
Много неща можем да предложим, но те трябва да бъдат осмислени и да бъдат мащабни. Визите са дребнотемие.
Затова, да не бъдем повече Уes, men! Ние сме държава, член на ЕС и НАТО, имаме своя капацитет. Стига вече това мижитуркане.
- Да се надяваме, че при новото управление, което вече има пълната власт, ще можем да кажем “правилният човек в правилното време“.
- Сега те имат възможността и отговорността да го направят. И няма да имат извинение, ако не го направят.
- Какво следва за Америка в ерата на Тръмп?
- Много сложно общество е била винаги Америка. Някои извеждат поляризацията. Винаги е имало поляризация в Америка. По различни разломи, но винаги е имала.
Това, което следва за Америка, не е контрареволюция на неолибералите, както някои си представят. Защото процесите са мащабни.
Американското общество разбра, поне онази голяма част от него, която беше притихнала преди Тръмп, въпреки че не е съгласна, но й беше внушено, че това е отживелица, че има друго време вече, че не са адекватни на времето…
Видя се, че това съвсем не е така. И тази енергия със сигурност ще продължи и занапред. Много е важно, разбира се, дали ще бъде продължено още в следващия мандат.
- Какви са Вашите прогнози, кой ще е приемникът на Тръмп, Марко Рубио или Джей Ди Ванс?
- При всички положения, този, който е подготвеният, дяланият камък, който може много професионално да влезе в една президентска роля, е Марко Рубио. Джей Ди Ванс, всички знаем неговия поход към политиката, средата, към която принадлежи - това са тези могъщи технологични гурута и т.н.
- Но е факт, че е много харесван…
- Именно. Той е цената на голямата коалиция, която съумя да сглоби Доналд Тръмп около себе си. Но той, поне на този етап, е много далече и от подхода, и от мащаба на мислене, който има Доналд Тръмп.
Така че, ще бъде интересна конкуренция. Без да го казвам категорично, но има редица знаци през годините, че Доналд Тръмп отдава заслуженото на Марко Рубио в това отношение.
Сигурен съм обаче, че той няма да заеме позиция до последната възможна секунда, тъй като все пак и Джей Ди Ванс, бидейки вицепрезидент, има своето влияние, зад него стои това технологично лоби и наистина ще е въпрос, поне според мен, и на, ако застанем в обувките на Джей Ди Ванс, и на шлифоване, и на показване от негова страна на качества на голям международен лидер.
Свидетели сме, че Доналд Тръмп много стратегически изпраща Джей Ди Ванс там, където се очаква конфликт или нещо, което няма да завърши с успех, докато пази Марко Рубио да обира овациите, примерно за Газа.
- Джей Ди Ванс отиде в Унгария да подкрепи Орбан, който загуби. Марко Рубио отиде в Америка и подкрепи Пашинян, който спечели.
- Така е. Важното е да има продължение на политиката на Доналд Тръмп. Кой от двамата, или хипотетично - понякога двама се карат, трети печели, би продължил тази линия успешно, ще видим. Няма да са никак лесни тези избори
- Отписвате ли демократите?
- Не. Ние ги отписваме, от гледна точка на това, че към момента те са в дълбока криза като политическа формация, нямат ясно изразено лидерство, все още са в плен на тази радикална левица, която доминира
- Но със сигурност ще се събудят..
- В някакъв момент е нормално да се събудят, такъв е естественият политически процес. Към момента няма видимо лидерство, което да оспорва Доналд Тръмп и неговото наследство, но не бива да изключваме, че и това ще се появи, иначе няма да е демокрация. Затова следващите президентски избори са решаващи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
