Българският пазар на труда започва да се обръща след няколко години на изключително силно търсене на работници, а есента и зимата може да бъдат значително по-трудни. Обявите за работа намаляват сериозно, като само при транспорта и логистиката спадът в търсенето на хора достига 40%, предупреди пред Нова телевизия HR експертът Георги Първанов, член на борда на Българската конфедерация по заетостта.
По-малко се търсят шофьори и диспечери, а сезонният импулс от туризма вече отслабва. Официалните данни все още не показват рязък скок на безработицата, но все повече показатели сочат охлаждане на пазара.
Обявите започнаха да изчезват
„Пазарът на труда се обръща. Очакваме по-трудна есен и зима. Обявите намаляват сериозно“, заяви Първанов.
Сигналът идва не само от бизнеса. Към края на първото тримесечие на 2026 г. свободните работни места в страната са били 20 900 - с 6,3% по-малко спрямо същия период на миналата година, показват данните на НСИ. През юни обявите в един от големите кариерни портали са намалели с още 8% спрямо май, или с около 3000 позиции.
Институтът за пазарна икономика също отчита, че след годините на силно търсене пазарът започва да се отдалечава от пиковите равнища от 2021-2022 г. Засега промяната се вижда преди всичко в по-малкото обяви и по-слабото търсене в част от големите икономически центрове, а не в масови съкращения или рязък ръст на безработицата.
Германия дърпа България надолу
Според Първанов една от основните причини е зависимостта на българската икономика от големите западноевропейски пазари. „България е икономика, която е много силно свързана с Германия и със Западна Европа. Това, което се случва там, оказва влияние и върху нас. Според мен това е основната причина. Има намаляване на поръчки и по-малко експорт“, каза той.
Данните на НСИ подкрепят този сигнал - през юни осигуреността на българската промишленост с поръчки от чужбина е намаляла спрямо май. Това означава по-слаб външен импулс за предприятията, които работят основно за европейски клиенти.
Младите усещат удара първи
Първанов предупреждава, че младите хора вече срещат значително повече трудности при първата си реализация. Официалните числа все още изглеждат сравнително спокойни - общата безработица през първото тримесечие е 3,2%, но при хората между 15 и 29 години тя е 7,2% и се е увеличила с 0,4 процентни пункта за година.
Това очертава двоен пазар - предприятията продължават да се оплакват от недостиг на определени кадри, но едновременно с това броят на свободните позиции намалява. През юни 32,4% от промишлените предприятия все още посочват липсата на работна сила като пречка за дейността си.
Изкуственият интелект още не е главният виновник
„Ефектите, свързани с изкуствения интелект и други подобни технологии, засега са по-скоро вторични и все още не са засегнали съществено българския пазар на труда“, смята Първанов.
Засега по-силният натиск идва от отслабването на поръчките, експорта и активността на работодателите. Това прави следващите месеци ключови - ако спадът на обявите продължи и след края на летния сезон, охлаждането може да започне да се вижда вече не само в свободните позиции, а и в заетостта.
