Първите дългосрочни метеорологични сигнали за зимния сезон 2026/2027 вече привличат вниманието на синоптиците. Новите прогнозни модели показват възможност за по-динамична зимна циркулация в Северното полукълбо, свързана с развитието на силен феномен Ел Ниньо, евентуално отслабване на полярния вихър и промени в арктическия морски лед, пише "Метео Балканс".
Важно е да се уточни, че дългосрочните прогнози не дават възможност за точно предвиждане на конкретни температури или снеговалежи месеци напред. Вместо това те очертават по-вероятни атмосферни модели и фактори, които биха могли да повишат риска от определени видове време.
Какво е полярният вихър и с какво е свързан той със зимния сезон? Полярният вихър представлява мащабна циркулационна система в стратосферата над Арктика, която през зимните месеци задържа изключително студения въздух в близост до Северния полюс.
Докато вихърът е стабилен и силен, студеният въздух остава съсредоточен в най-северните ширини. При отслабване или изместване на тази система обаче се създават предпоставки за проникване на арктични въздушни маси към средните ширини - сред които Северна Америка и Европа.
Един от съществените показатели за предстоящия сезон е формирането на силна фаза на Ел Ниньо - циклично затопляне на повърхностните водни маси в екваториалния Тихи океан.
При по-мощни проявления на Ел Ниньо е възможна промяна в глобалната атмосферна циркулация, която засяга струйното течение, както и разпределението на атмосферното налягане в Северното полукълбо.
Наблюденията в миналото показват, че някои силни епизоди на Ел Ниньо са били свързани с по-висока вероятност от нарушения в полярния вихър през зимата, особено през януари. Това обаче не гарантира автоматично тежка зима за всеки регион.
Според най-новите дългосрочни прогностични модели се очертава тенденция полярният вихър да отслабне в разгара на зимата.
При реализиране на този сценарий нараства вероятността за:
по-чести студени нахлувания от Арктика; блокиращи антициклонални структури; по-голяма динамика на атмосферните процеси; периоди със снеговалежи в части от Европа.
Важно е да се отчита, че отслабен полярен вихър сам по себе си не гарантира тежка зима. Крайният резултат зависи от разположението на блокиращите центрове в атмосферата и от траекторията на струйното течение.
Друг съществен фактор е състоянието на морския лед в арктическия регион.
Намалените количества лед в определени зони, най-вече около Баренцово и Карско море, могат да засегнат обмена на топлина между океана и атмосферата. Тази промяна е в състояние да повлияе на разпространението на атмосферните вълни, а оттам - и на устойчивостта на полярния вихър.
На настоящия етап е рано да се прогнозира конкретно каква ще бъде зимата 2026/2027 г. за България.
При по-слаб полярен вихър Европа би могла по-често да изпитва:
студени арктични нахлувания; рязки спадове на температурите; зимни условия със сняг и поледици; изразени температурни контрасти между отделните периоди.
За Балканския полуостров решаващо значение ще има позицията на антициклоните над Северния Атлантик и Европа, както и развитието на средиземноморските циклони.
При подходящо съчетание студеният въздух, идващ от североизток, може да се срещне с влажните средиземноморски циклони - комбинация, която традиционно води до значителни снеговалежи на Балканите.
Все още е рано за конкретна прогноза, но постъпващите сигнали определено заслужават внимание.
Първите анализи за зимата 2026/2027 очертават любопитна глобална картина - изразено Ел Ниньо, вероятност от отслабване на полярния вихър и промени в арктическата среда.
Тези фактори сами по себе си не гарантират студена и снежна зима. Те обаче повишават шансовете сезонът да протече по-динамично, включително с възможност за сериозни зимни условия в отделни части на Европа.
През следващите месеци водещите метеорологични центрове ще наблюдават развитието на океанските аномалии и стратосферната циркулация. Ще следят и поведението на полярния вихър, тъй като тези процеси ще очертаят по-ясно какъв ще бъде характерът на зимата 2026/2027.
