България се сблъсква с тревожен парадокс - икономиката отчита ниска безработица и недостиг на кадри, но младите хора остават извън пазара на труда. Данните показват, че едва 52,7% от хората между 20 и 29 години работят, при 65,6% средно за Европейския съюз. Това поставя страната сред най-слабите в ЕС и очертава дълбок структурен проблем, който далеч надхвърля обикновеното предлагане на работни места, обяснява икономистът от Институт за пазарна икономика Адриан Николов.
Скъсаният мост между училище и работа
Ключовият проблем не е липсата на позиции, а трудният преход от образование към заетост. В България едва 3,1% от младите съчетават учене и работа, докато в ЕС този дял достига 11,6%, а в държави като Нидерландия - над 36%. Това означава, че за повечето млади хора образованието и работата са два напълно отделни етапа, което води до закъснял старт и по-трудна реализация, посочва Николов.
Липсата на реални стажове и практическо обучение допълнително задълбочава проблема. Университетите често остават откъснати от бизнеса, а професионалното образование не гарантира сигурна реализация. Показателно е, че заетостта сред завършилите професионално обучение е 66,2% при 80% средно за ЕС.
Липсващи умения и неподготвена работна сила
Все по-голямо значение имат базовите и дигиталните умения, но именно тук България изостава сериозно. Над половината 15-годишни ученици не покриват базовото ниво по математика и четене, а дигиталната подготовка остава под средното за ЕС. Това ограничава достъпа до първа работа и прави младите неконкурентоспособни, особено извън големите градове.
Две Българии - градове срещу периферия
Регионалните различия също играят ключова роля. В големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас има повече възможности, стажове и работодатели. В малките населени места изборът е ограничен, заплатите са по-ниски, а транспортът и обучението - недостатъчни.
Разликата между градове и периферия при младежите извън образование и заетост достига 17,6 процентни пункта - една от най-високите в ЕС. Това показва, че проблемът не е равномерно разпределен, а концентриран в по-слабите региони.
Работни места има, но не за всички
Свободните позиции са съсредоточени основно в туризма, строителството и нископроизводителната индустрия - сектори с ниско заплащане и тежки условия. Това ги прави непривлекателни за младите, особено за тези с висше образование.
В същото време липсват достатъчно гъвкави форми на заетост. България е сред последните в ЕС по почасова работа и дистанционна заетост - именно моделите, които позволяват на младите да съчетават обучение и работа.
Демография и отложен старт
Намаляващият брой млади хора допълнително променя пазара. По-квалифицираните се концентрират в големите градове или напускат страната, докато в по-слабите региони остават групи с по-труден достъп до заетост.
Паралелно с това по-доброто финансово състояние на част от домакинствата позволява на младите да отлагат влизането на пазара на труда. Липсата на икономически натиск води до по-късно начало на професионалния път.
Решенията - дълбоки, а не временни
Според Адриан Николов изходът не е в краткосрочни програми, а в системни промени. Необходимо е съкращаване на дистанцията между образование и работа чрез реални стажове, разширяване на дуалното обучение и по-добра връзка между училища, университети и работодатели.
Без такива мерки България рискува да задълбочи един от най-опасните си проблеми - поколение млади хора, които остават извън икономиката в момент, когато тя отчаяно се нуждае от тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
