В цяла Европа все по-често се обсъжда възможността за преминаване към четиридневна работна седмица.
В Гърция законопроект предлага работно време от четири дни по 10 часа, за да се запазят доходите и стажът. В Полша вече тече пилотна програма, насочена към по-добър баланс между работа и личен живот.
В България обаче нормата остава ясна – пет работни дни и до 40 часа седмично,
показва и последното проучване на Евростат, според което страната ни е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европа – 39 часа, наравно с Гърция.
„Нямаме ресурс за четири дни“
Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева смята, че България не е готова за промяната. „Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция,“ аргументира се тя.
Минчева обясни, че страната няма достатъчно високо ниво на дигитализация и автоматизация, за да компенсира скъсеното време. Тя даде пример с Гърция, където обсъжданият модел запазва 40-часовата седмица, но разпределена на четири работни дни. „У нас това не е приложимо – предполага дълги часове труд при един работодател, а Кодексът на труда ограничава колко часа може да се работи на ден,“ посочи тя.
Бизнесът вижда и риск за производителността
Още по-остра позиция изрази Кирил Бошев, зам.-председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). „Четиридневна работна седмица с осемчасов ден би намалила с 20% производителността, а това означава 20% повече разходи за работодателите“, каза той.
Според Бошев това би довело до спад в икономическата активност, съкращения и по-малки приходи в бюджета. „Хората не са роботи. След деветия или десетия час продуктивността пада, мотивацията също“, коментира той по повод гръцкия вариант за 10-часов работен ден. По думите му подобни идеи засягат основния принцип на свободното договаряне между работник и работодател.
Синдикатите настояват за диалог
Синдикатите не отхвърлят изцяло идеята, но подчертават нуждата от диалог. „За да се измени работната седмица, трябва да има разговор с работниците и служителите“, каза конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров. Той напомни, че в някои по-гъвкави сектори като ИТ вече съществуват форми на нетрадиционна организация на работното време, включително възможността за „личен петък“.
Загоров отбеляза, че работата от разстояние също е вариант за повече гъвкавост, а реална промяна може да се постигне чрез колективни трудови договори.
Експерименти и големият въпрос за заплатите
Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов потвърди, че вече има български компании, които експериментират с четиридневна седмица без промяна в заплащането. „Дали този модел е приложим зависи най-вече от естеството на работата“, обясни той, като подчерта трудностите в сектори като здравеопазване, транспорт и търговия.
Най-сериозното препятствие според него е недостигът на кадри – в много фирми служителите изпълняват по две или три функции, което прави съкращаването на работните дни почти невъзможно.
„Ако се запазят възнагражденията, това може да бъде стимул за по-висока ефективност. Но ако се стигне до намалени заплати, ефектът ще бъде обратен – работниците ще се чувстват ощетени и няма да подкрепят промяната,“ предупреди Капитанов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
