В публичното пространство често се свързвате не само със строителство, а и с философията за „красота, хармония и духовност в архитектурата“, казва в специално интервю за "Стандарт" ВЕСЕЛА МИРЯНОВА, изпълнителен директор и мажоритарен акционер на „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД
Първото нещо, което са построили хората, е било дом
Архитектурата е свят на мечтите
Ние печелим, когато имаме причини да мислим, че и децата на нашите клиенти ще потърсят АРТЕКС за своя дом
Имам не само отговорността за един прекрасен екип, но и неговото доверие. С такъв тил никаква битка не е страшна.
„Златен век“ е проектът, който отразява в най-висока степен разбирането ми за красотата като сплав от дух и материя, вечност и актуалност, чувство за мярка и дързост
Г-жа Весела Мирянова е изпълнителен директор и мажоритарен акционер на „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД – една от най-емблематичните компании в българското строителство. Под нейното ръководство фирмата изгражда не просто сгради, а цялостна философия за красота, хармония и устойчивост в градската среда. В този разговор тя споделя своята визия за архитектурата, предизвикателствата в сектора и ролята на „АРТЕКС“ в облика на съвременна София.
- Г-жо Мирянова, каква е Вашата лична философия за архитектурата – какво трябва да носи една сграда на хората?
- За мен архитектурата е най-градивният израз на човеколюбието. Работя винаги с мисълта, че каквото и да строим, то ще се превърне в дом. Затова трябва да го „опишем“ около човека, а не да накараме човека да се впише в жилището си, да се приспособява към него.
Нека си спомним, че първото нещо, което са построили хората, е било дом и колкото и примитивен да е бил той и колкото и високотехнологичен да е днешният, основната им задача е една и съща.
Мисля, че домът е единственото материално притежание, което може да даде на човека чувство за сигурност, усещане за лекота на съществуването, спокойствие за бъдещето. Казано с една дума, радост.
От друга страна, в АРТЕКС сме убедени, че сградата трябва да бъде придобивка и за своята среда и за хората, които не живеят в нея. Дори да можем, не трябва да строим сгради като красиви островчета, в които обитателите да се изолират от неуредиците, от грозотата.
Сграда ЗЛАТЕН ВЕК, гр. София, кв. Лозенец
Отлично проектираната сграда днес стимулира подобряването на инфраструктурата, насища своята среда и самата себе си със зеленина, предоставя обществени услуги, дава пространство за културни събития. И съвсем не на последно място: разхубавява мястото със своята визия. На построяването на сграда днес трябва да се гледа не като бърза и печеливша интервенция, а като на поемане на цялостен ангажимент. Например ние не просто ще издигнем сградата „Висина“ в кв. „Слатина“, а ще спомогнем за превръщането на една индустриална зона в привлекателно място за живеене. В партньорство с „Билла“ в „Младост“ ще създадем зелена зона, детски площадки, буферен паркинг към метрото освен жилищната сграда, която ще предоставя и места за приятно прекарване на свободното време.
И въобще, необходимо е сградата днес да бъде агент на положителни промени.
Архитектите и строителите трябва да са включени по някакъв начин в процесите на градското планиране, да подпомагат решаването на демографски проблеми, да участват в изграждането на вдъхновяващи дългосрочни визии за града…
А от всичко това следва, че добрата архитектура е въпрос на човекознание и обществознание.
Сграда ЗЛАТЕН ВЕК, гр. София, кв. Лозенец
- „Артекс“ често говори за красота и хармония в градската среда – как пренасяте тези ценности в бизнес, който обикновено се възприема като „твърд и прагматичен“?
- Няма значение как ще наречем архитектурата и строителството – бизнес, сектор, сфера – аз винаги ще ги възприемам като свят на мечтите и определения като „твърд и прагматичен“ ми звучат абсурдно. В тях няма дори бизнес логика.
Първо, срещу дългогодишните си спестявания или срещу дълго обмисляния кредит клиентите на АРТЕКС трябва да получат осъществения си блян; нищо по-малко от това. А за нас в компанията няма по-голяма радост от тази да предложим и повече от очакваното. Защо да бъдем „твърди и прагматични“, когато можем да бъдем гъвкави и отзивчиви?
Ние печелим не тогава, когато затворим вратата след клиентите с мисълта, че сме извлекли максималното, а когато имаме причини да мислим, че и техните деца ще потърсят АРТЕКС за своя дом.
Що се отнася до внасянето на красота и хармония в градската среда, то това е същината на нашата работа, а не някаква „екстра“. Една сграда е сполучлива, когато се вписва органично в средата си, но същевременно се откроява с такова равнище на качество, естетика и енергийна ефективност, че то да бъде пример, а защо не и стандарт, за новото строителство там.
Да, ние имаме конкретен терен на работа, но очите ни са отворени за цялото. Затова и посвещаваме специално внимание на изграждане на връзки със средата. Нямам предвид попълване на липси като места за пазаруване, услуги, спорт, но и свързване с други сгради, със зелени площи и паркове, като например зелените коридори между сградите „Диамант“ и Ловния парк.
Проект Билла, гр. София, ж.к. Младост
- Какво е да бъдете жена лидер в толкова мъжко доминиран сектор като строителството?
- Жените не са от вчера в деловия свят и са доказали, че могат да бъдат достойни партньори или конкуренти. А умните мъже в бизнеса вече не гледат на усмивката, сърдечността и гъвкавостта като на израз на слабост или хитрост. „Войната на полове“ е загуба на безценно време във всяка сфера.
Аз самата се радвам, когато успехите на деловите жени се популяризират, защото колкото по-видими са постиженията ни, толкова по-естествено за всички е нашето участие в бизнеса. И може би най-важното: за момичетата става все по-привлекателно да се насочват решително към деловата сфера. От това никой не губи, напротив!
Затова бих отговорила на въпроса как се чувствам като жена лидер в архитектурата и строителството с „Все по-нормално, все по-хубаво“. Освен това имам не само отговорността за един прекрасен екип, но и неговото доверие. С такъв тил никаква битка не е страшна.
- Кой е проектът, който най-силно Ви докосва лично?
- „Златен век“. Той отразява в най-висока степен разбирането ми за красотата като сплав от дух и материя, вечност и актуалност, чувство за мярка и дързост. В него се събира и най-доброто от натрупания опит, от таланта, от смелостта на екипа на АРТЕКС.
Със „Златен век“ реализираме своята мечта да построим емблематична за София сграда. Тя ще съумява да предостави необезпокоявано лично пространство на тези, за които ще е дом, но ще бъде и притегателно място за всички, които искат например да се насладят на панорамните гледки, да почетат в библиотеката и специалните кътове за това, да разгледат музея на българските владетели или просто да общуват с хора на чаша кафе или вино.
Това е проектът, който ще демонстрира не само възможностите на АРТЕКС, но и порасналото самочувствие, размаха на българската архитектура и строителство.
Признавам, че обичам този проект и заради неговата гордост и упоритостта му. Той отказва да се сниши, смали, изчезне въпреки всички препятствия, въпреки доброжелателните съвети АРТЕКС да пренасочи енергията и ресурсите си към по-безобидни проекти, от които биха се спечелили и пари, и спокойствие.
Сграда ВИСИНА, гр. София, кв. Слатина
- Вашата фамилия е свързана с духовност и изкуство – как тези теми се преплитат със строителството?
- Обожавам красотата във всичките ѝ форми и проявления: дърво, лице, отражение в локва, камбанен звън, паднал на земята кестен с неописуемия си цвят. Но красотата за мен никога не е нещо декоративно, винаги виждам в нея енергия, дух, смисъл.
Аз съм израснала в семейство на строителен инженер и съм виждала чертежи много преди да постъпя в Строителния техникум и по-късно в УАСГ; слушала съм да се говори за естетика, но и за устойчивост, дълготрайност. Може би затова съм свикнала да се любувам на една сграда именно заради синтеза между материалност и духовност, между чиста красота и функционалност.
Винаги гледам на сградите като на нещо живо и мисля, че ако ги възприемаме като своеобразни личности, изграждащи многообразието на града, ще държим и на тяхната индивидуалност, и на умението им да живеят в хармония с другите. Ще искаме и да имат какво да „кажат“. По тази причина и в АРТЕКС много държим на името на сградата, на скритата и явна символика, на посланията, които биха могли да изпращат днес и в бъдеще. Все пак една сграда материализира духа на времето ни, хвърля мост към следващите времена и затова трябва да бъде и здрава, и красива, и одухотворена. Искаме тя да излъчва високите вибрации на живота творец.
Много се радвам, когато видя как хора се спират пред сградата ни „Летера“ и се опитват да разчетат глаголическите надписи. Как се вглеждат във фасадите на други сгради, в архитектурните им детайли; как търсят името, закодирано в емблемите. Аз самата обичам да съм „турист“ в София и да се натъквам на още и още находки в архитектурната ѝ история.
Длъжни сме да възвърнем на сградите тяхната същност и мисия: да бъдат творби на монументалното изкуство и да са вълнуващо свидетелство на своето време.
- Как се справяте с напрежението между обществените очаквания, институциите и интересите на компанията?
- Вижте, у нас любовта към бетона е по-устойчива от самия бетон. Можем да наречем обществено очакване и всичко да бъде от бетон, „за да е по-здраво“. За да въведем например CLT - напластена масивна дървесина, която е ключов материал в устойчивата архитектура и въглеродно неутралното строителство, ние трябва да информираме, обясняваме, демонстрираме. Честно казано, по-лесно ни е да не го правим, а може би и по-изгодно. Също ни е по-лесно да построим няколко ниски сгради вместо една висока, само че с нея ще има и повече място за зеленина, за спорт, за културни и социални събития.
Опитвам се да обясня защо според мен общественоотговорната архитектура трябва да изпреварва очакванията, да въвежда и популяризира най-доброто от най-новото, да провокира с нестандартното, а не да възпроизвежда баналности от страх да не би да не угоди. Тоест тя трябва да поема риска да не бъде харесвана от всички, и то с всеки свой проект.
В АРТЕКС вече приемаме със спокойствие факта, че колкото по-голям е размахът на един проект, толкова по-ветровито става.
Не губим обаче увереност, защото знаем, че проектите на АРТЕКС могат да се разминават понякога с предпочитанията на институциите или с обществените очаквания, но никога не са в разрез с обществените интереси.
От самото начало си имаме една фраза, че първият ни клиент е този пред нас, но вторият винаги е София и с всичко, което изграждаме, трябва да я правим още по-хубава и по-приятна за живот.
- Какво бихте искали да остане като „следа“ от Вас и АРТЕКС в София след 50 години?
Ще останат всичките ни сгради, естествено. Те са родени дълголетни - не случайно се отнасяме с изключително внимание към противоземетръсните мерки. Ще запазят външността и функционалността си не само защото са строени по най-високите стандарти за качество, но и защото гледаме много сериозно на мениджмънта и поддръжката им.
А като имам предвид, че от 1993 година насам при никакви обстоятелства компанията не е прекъсвала, свивала или променяла своята дейност и може да бъде намерена на същия адрес и телефон, вярвам, че след 50 години и след още много сгради в биографията си, АРТЕКС просто ще продължава да строи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
