България е страната с най-голямо неравенство в доходите в Европейския съюз. Най-заможните 20% от населението получават седем пъти повече от най-бедните 20%, а над 1,3 милиона души живеят под прага на бедността. Зад сухите числа стоят семейства, за които дори редовната заплата не гарантира достатъчно средства за храна, дрехи и сметки. Данните на Националния статистически институт за 2025 г. очертават огромната пропаст между доходите, докато икономисти предупреждават, че липсата на достатъчно широка средна класа задълбочава социалното разделение.
Висше образование, работа и три деца, но парите не стигат
Моника Кръстева е майка на три малки деца и има висше образование. След като губи работата си, тя преминава допълнително обучение и започва като помощник-възпитател в детска градина. Получава възнаграждение малко над минималната заплата, но това далеч не е достатъчно за ежедневните нужди на петчленното семейство.
„За нищо не стигат с три деца. Дори да е едно и две, просто за нищо не стигат! Трябва всичките да облечеш, да обуеш, да приготвиш за училище. Постоянно някой има нужда от нещо, деца на три различни възрасти - всеки си иска своето. Няма как да дадеш на едното, а за другото да няма“, разказва Моника пред бТВ.
Съпругът й също работи, но двата дохода не премахват постоянните ограничения пред семейния бюджет. Разходите за децата се натрупват, а средствата трябва да бъдат разпределяни така, че да стигнат за всички.
Според изчисленията за издръжката на живота тричленно домакинство се нуждае от поне 1516 евро месечно. Необходимият нетен доход за издръжката на един работещ вече достига 842 евро. За родители с три деца финансовото натоварване е още по-голямо.
България на върха на най-тревожната европейска класация
Мащабът на проблема се вижда от коефициента на Джини, който измерва неравенството в разпределението на доходите. По данни на НСИ неговата стойност за България е 37,7 пункта при средно 29,2 за Европейския съюз. Това поставя страната ни на първо място по доходно неравенство в общността.
За сравнение, в Словакия, където разликите са най-малки, показателят е около 23 пункта. Колкото по-висока е стойността на коефициента, толкова по-голяма е пропастта между доходите на отделните групи от населението.
Българските данни показват леко подобрение спрямо 2024 г., когато коефициентът е бил 38,4 пункта. Намалението обаче не променя факта, че най-богатата пета от обществото получава седем пъти по-големи доходи от най-бедната.
Под линията на бедност през 2025 г. попадат 21,2% от българите, или близо 1,37 милиона души. Това означава, че приблизително всеки пети живее с доходи под статистически определения праг.
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика вижда една от основните причини за огромните различия в отслабването на средната класа. Според него големите градове привличат хора с високи възнаграждения, докато в много по-малки населени места липсват достатъчно добре платени работни места.
Проблемът се проявява и в структурата на икономиката. В информационните технологии, банковото дело и застраховането възнагражденията са значително по-високи, докато огромен брой работещи остават около минималната заплата.
По думите на Николов приблизително 500 000 души получават минимално възнаграждение, а през миналата година около един милион са били с доход под 1000 евро. Между тези групи и най-добре платените специалисти липсва достатъчно голям междинен слой.
Социалните помощи свалят бедността, но не стопяват пропастта
Николов отправя критики и към начина, по който се разпределя социалната подкрепа. Според него голяма част от мерките са прекалено широко насочени и предоставят сравнително малки суми на много хора, вместо да концентрират ресурсите при семействата с най-ниски доходи.
„Повечето социални мерки са много хоризонтални. Даваме по малко на всички. Но това не води до някаква много сериозна промяна в доходната структура“, посочва икономистът.
Данните на НСИ показват колко съществена остава ролята на социалните трансфери. Преди получаването им делът на хората под прага на бедност би бил 45,4%, а след тях намалява до 21,2%. В показателя за бедността преди социалните трансфери са включени и ефектите от пенсиите.
Министерството на труда и социалната политика подготвя нови мерки за увеличаване на подкрепата за най-уязвимите групи. В проекта на Бюджет 2027 са предвидени над 300 милиона евро допълнително за подпомагане на семействата с деца.
Планирани са и над 114 милиона евро повече за социални плащания, свързани с увеличението на линията на бедност, като основната част от средствата е предназначена за подкрепа на хората с увреждания.
Сред дългосрочните цели на държавата е до 2030 г. броят на българите в риск от бедност или социално изключване да намалее с близо 800 000 души. Това е заложено като цел на социалната политика, докато последните статистически данни продължават да показват големи различия в жизнения стандарт.
