Край на терора над длъжниците, изтеглили кредити. Това обявиха депутатите, приемайки промени в сегашния закон за защита от колекторските фирми.
Той предвижда колекторските фирми да пазят личния живот на потребителите.
Обаче .... промените обхващат само длъжниците, взели банкови заеми. Натискът за бързите кредити ще си остане.
Забраняват се обаждания по телефона между 8 вечерта и 7 сутринта, както в почивни и празнични дни.
Забранява се и търсенето на други хора, на които задължението не е прехвърлено. Край и на поставянето на уведомления и информация за дълга на обществени места.
Промените изобщо не обхващат небанковите институции. А хората, които се възползват от така наречените бързи кредити стават все повече, показват данни на БНБ. През миналата година небанковите кредитни институции са отпуснали на домакинствата над 4,5 милиарда лева. Увеличението спрямо 2023 година е близо 20%.
Броят на непогасените заеми също расте. През 2024 година неизрядните длъжници са с 30,8% повече спрямо 2023-та година. Общата сума е за над 475 милиона лева, отчитат ОТ БНБ.
Законът за първи път регламентира дейността колекторите. Статутът им- от регистрационен става лицензионен. Това щяло да доведе до повече прозрачност.
От Асоциацията за управление на вземанията приветстваха промените. Но виждат пробойна. „Това е двойният стандарт. Ако вие имате вземане от банка Х или към телеком У- то фирмата за телекома може да ви посети. Но за другия кредит, който е от банка, тя няма право. То е все събиране на вземания, вие все дължите пари на някого“, коментира Райна Миткова, зам.-председател на Асоциацията за управление на вземания.
„Обикновено проблемните случаи възникват при бързите кредити и небанковите институции, което не е в обхвата на този закон, така че много сме далече от край на терора“, коментира Райна Миткова, зам.-председател на Асоциация „Управление на вземанията“.
„Там проблемите са по-скоро малките дружества, върху които няма контрол от КЗП, които не спазват закона“, казва Венцислав Бенов, адвокат по търговско право.
От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, в която членуват по-големите фирми за бързи кредити, контрират, че работят по ясни правила.
А защо и бързите кредите не са вписани в закона? Отговорът даде министърът на правосъдието.
„Те ще са в отделен закон, който се готви. Там има друга директива, която до края на годината задължава България да приеме нови правила“, коментира Георг Георгиев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
