Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри днес законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, който въвежда мултифондов модел във втория и третия стълб на пенсионната система. Това е най-мащабната реформа в допълнителното осигуряване от неговото създаване — промяна, която засяга над 3,2 млн. български граждани и активи за повече от 31 млрд. лева.
Комисията за финансов надзор подкрепи законопроекта с категорично становище: мултифондовете ще доведат до по-висока доходност, по-големи натрупвания и по-високи пенсии за хората, родени след 1959 г. Реформата е в синхрон с практиките в редица европейски държави и с препоръките на ОИСР.
Какво представлява мултифондовият модел
Новата система предвижда пенсионните дружества да управляват няколко фонда с различен инвестиционен профил. Разпределението на осигурените лица ще зависи от възрастта им — подход, който вече работи успешно в Хърватия, Словакия и други страни от ЕС.
До 50 години: динамичен фонд с по-висок дял на акции и по-висок потенциал за доходност.
Между 50 и 62 години: балансиран фонд, който комбинира умерен риск и стабилност.
Между 62 и 65 години: консервативен фонд, насочен към запазване на натрупаните средства.
Идеята е проста: младите могат да поемат по-висок риск, защото имат дълъг хоризонт за възстановяване при пазарни колебания. При хората, които наближават пенсия, приоритет става сигурността.
Какво печелят бъдещите пенсионери
Според изчисленията на КФН, доходността на фондовете ще се повиши значително след въвеждането на модела. Това ще доведе до по-високи пенсии от втория стълб.
Коефициентът на заместване — съотношението между последната заплата и допълнителната пенсия — се очаква да нарасне от сегашните 12,5% до 21,4%.
Или - казано по-просто, при заплата от 3595 евро, допълнителната пенсия би достигнала около 763 евро месечно.
Тези прогнози стъпват на 45-годишен инвестиционен хоризонт, исторически данни за доходността и умерен ръст на заплатите — 3% годишно до 50-годишна възраст и 2,5% след това.
По-ниски такси, по-ясни правила, повече прозрачност
Законопроектът предвижда и сериозно намаляване на таксите, които пенсионните дружества удържат от вноските. Максималната такса ще падне от 3,75% до 2,10%, като дружествата ще могат да прилагат и по-ниски нива.
Отпада и досегашната минимална доходност — механизъм, който често водеше до прекалено консервативни инвестиции. На нейно място се въвежда бенчмарк, базиран на международни индекси като MSCI World, SOFIX и FTSE Eurozone Government Bond. Така представянето на фондовете ще може да се сравнява обективно с движението на пазарите.
Какво казват синдикатите и работодателите
Позициите на социалните партньори се разминаха:
КНСБ подкрепи реформата, определяйки я като необходима стъпка към по-адекватни пенсии.
КТ „Подкрепа“ заяви, че моментът не е подходящ за подобна промяна.
Работодателските организации приветстваха модела като резултат от 15-годишни усилия за модернизация на системата.
Пенсионните фондове: стабилни резултати въпреки турбулентните пазари
Данните на БАДДПО показват, че фондовете продължават да носят реална дългосрочна доходност:
Универсалните фондове:
2025 г. – 6,26%
2024 г. – 5,22%
2023 г. – 8,15%
Доброволните фондове:
2025 г. – 8,07%
2024 г. – 6,41%
2023 г. – 7,87%
Само за последните три години натрупаната доходност надхвърля 5,5 млрд. лева. Активите във втория и третия стълб вече са над 31,2 млрд. лева — ресурс, който има потенциал да се превърне в двигател на капиталовия пазар и икономическия растеж.
Защо реформата е важна за икономиката
Мултифондовият модел не е просто техническа промяна. Той:
увеличава инвестициите в българската икономика,
стимулира капиталовия пазар,
създава по-добри условия за растеж на доходите,
доближава България до стандартите на развитите държави.
С други думи — по-високи пенсии за хората и по-силна икономика за страната
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
