Европа може да посрещне необичайно мека и влажна зима, а големите студове да закъснеят поне до края на декември. Две мащабни климатични явления, които се развиват на хиляди километри от континента, създават условия за по-високи температури и повече валежи през първата част на сезон 2026-2027 г. Особено любопитното е, че едното от тях е добре познатото Ел Ниньо, докато другото се заражда в Индийския океан и сравнително рядко попада в центъра на общественото внимание. За необичайната комбинация съобщава френското научнопопулярно издание „Футура“, което представя резултати от климатични изследвания и актуални оценки за развитието на атмосферните процеси.
Две природни явления могат да променят зимата
Когато метеоролозите обсъждат дългосрочните перспективи за времето, вниманието обикновено се насочва към Ел Ниньо и Ла Ниня. Двете фази на климатичния цикъл ENSO се развиват в тропическата част на Тихия океан и влияят върху атмосферната циркулация в различни райони на планетата.
Съществува обаче още един важен природен механизъм, който може да оказва значително влияние върху европейските зими. Той се нарича дипол на Индийския океан и се характеризира с температурните различия между западната и източната част на океанския басейн.
При положителната му фаза водата в западните райони, близо до Африка, става относително по-топла, докато в източната част, край Индонезия и Австралия, температурите са по-ниски. Това променя разпределението на валежите и атмосферното налягане, а последиците могат да достигнат далеч извън Индийския океан.
Защо Европа може да остане по-топла през декември
Температурните контрасти в океана предизвикват промени в атмосферните вълни, които постепенно се разпространяват към северните ширини. Те могат да повлияят върху струйното течение, известно още като джетстрийм, което играе ключова роля за придвижването на въздушните маси над Европа.
Според „Футура“ няколко научни изследвания установяват връзка между положителната фаза на дипола през есента и условията за по-меко време на европейския континент в началото на зимата. Освен повишаване на температурите подобна атмосферна конфигурация може да доведе и до повече влага.
Точно такова развитие е наблюдавано през зимата на 2019-2020 г. Тогава Северна Европа и Великобритания преживяват необичайно топъл и влажен сезон, а силно изразената положителна фаза на дипола допринася за атмосферните условия.
Изследване, публикувано в научното списание „Атмосферик сайънс летърс“ на Кралското метеорологично дружество, установява, че процесите в Индийския океан са повлияли върху Северноатлантическата осцилация. Тя е един от основните механизми, определящи разпределението на температурите, ветровете и валежите през европейската зима.
Декември се очертава като ключов месец
Актуалните оценки показват, че положителната фаза на дипола в Индийския океан може да се запази до края на 2026 г. Според прогнозата на Центъра за изследване на климатичните системи към Колумбийския университет вероятността за положителна фаза достига около 97% през ноември и 74% през декември.
Това означава, че климатичният механизъм, който може да благоприятства по-топло и влажно време в Европа, вероятно ще продължи да действа през следващите два месеца.
В същото време Ел Ниньо също може да окаже влияние върху глобалната атмосферна циркулация. Съвместното действие на двете явления е една от причините френските специалисти да разглеждат сценарий за сравнително мека първа част на зимата.
Най-силното въздействие на положителния дипол върху европейските условия се очаква през ноември и декември. Това обаче не изключва краткотрайни застудявания, снеговалежи или периоди на по-сурово време.
През януари картината може да се промени
След Нова година влиянието на Индийския океан постепенно ще отслабва. Моделните оценки на Колумбийския университет сочат, че през януари 2027 г. диполът вероятно ще премине към неутрално състояние.
За януари вероятността от неутрална фаза е оценена на 57%, а за февруари достига 76%. Така един от факторите, които могат да поддържат по-мекото време в началото на зимата, ще загуби значителна част от въздействието си.
Това обаче не означава автоматично, че през януари и февруари Европа ще бъде връхлетяна от силни студове. Развитието на времето зависи и от състоянието на полярния вихър, атмосферната циркулация над Атлантическия океан и взаимодействието между множество други фактори.
Френските специалисти обръщат внимание, че естествените климатични цикли действат върху фона на глобалното затопляне. Именно съчетанието между тези процеси определя общата тенденция за зимния сезон.
Какво означава прогнозата за България
Възможността за по-топло начало на зимата в Европа представлява интерес и за Балканите. Влиянието на далечните океански процеси обаче не е еднакво в отделните части на континента.
Изследването, на което се позовава „Футура“, разглежда най-вече промените в атмосферната циркулация над Северния Атлантик и последиците за Северна Европа и Великобритания. То не предоставя конкретна прогноза за температурите или снеговалежите в България.
Затова от сегашните данни не може да се направи категоричен извод дали страната ни ще посрещне снежна Коледа, дали декември ще бъде необичайно топъл или кога ще настъпят първите продължителни студове.
Сезонните климатични прогнози показват вероятни тенденции за по-продължителни периоди, но не определят точното време за отделни дни. Прогнозата на Колумбийския университет се отнася до развитието на дипола в Индийския океан, като очаква положителната му фаза да отслабне през декември и постепенно да премине в неутрална през първите месеци на 2027 г.
