Само на около 19 километра северозападно от София, в полите на планината Вискяр, има едно село, което все по-настойчиво привлича вниманието на хората, търсещи къща с двор извън големия град. Храбърско е част от община Божурище и съчетава нещо, което става все по-ценно за купувачите - близост до столицата, удобна транспортна връзка, простор, зеленина и спокойствие.

Селото се намира само на 4,4 километра от европейския път Е80, като достъпът до него е улеснен от изграден пътен възел. Това е съществено предимство за хората, които работят в София или в индустриалните зони на Божурище, но искат да живеят далеч от шума и гъстото застрояване. Храбърско има и собствена железопътна гара по линията София - Волуяк - Перник, ремонтирана през 2015 г. Така селото разполага с транспортна алтернатива на автомобила, макар че честотата на влаковете и удобството на разписанието трябва да се проверят от всеки, който планира ежедневно пътуване.
Парцелите още са по-достъпни от тези в съседните села
Имотният пазар в Храбърско вече предлага сериозен избор. В Imot.bg са публикувани 99 оферти за парцели, а средната цена е около 41 евро на квадратен метър. Медианната стойност е по-ниска - 29 евро, което означава, че половината от офертите са под тази цена, а другата половина - над нея. Разликата идва от големите терени и скъпите предложения, които повишават средната стойност.
При регулираните парцели картината е различна. Пазарна извадка към 15 ноември показва медианна цена от около 50 евро на квадратен метър при 41 оферти. За сравнение, в Гурмазово медианата е 85 евро, в Пролеша - 80 евро, а в Хераково - 67 евро. Това поставя Храбърско сред по-достъпните места в община Божурище за купувачите, които търсят терен за собствен дом.
При къщите ценовото равнище е по-високо. Според анализ на наличните оферти към края на октомври медианната цена е около 211 000 евро, а типичната обявена къща е с площ около 108 квадратни метра и двор от приблизително 600 квадрата. В средата на пазара предложенията се движат между 177 000 и 240 000 евро.
Интересът се подхранва и от развитието на района. В съседното Божурище се намира индустриалният парк "София - Божурище", който привлича компании и инвестиции. Работните места и бизнесът създават предпоставки за търсене на жилища в близките населени места.
Легендата за Хар, Хер и Белла дала имената на три села
Храбърско има история, която започва много преди днешния интерес към имотите. Местното предание отвежда към времето на княз Борис I. По тези земи живеели двама братя - Хар и Хер, и сестра им Белла. Те владеели обширни територии между днешните Мало Бучино и Банище. Когато дошло време да разделят наследството, всеки поел по свой път и поставил началото на отделно селище.
Хер и потомците му основали Хераково, Белла дала името си на Белица, а Хар останал със своята дружина. Мъжете му се сражавали храбро с враговете и така, разказва легендата, се появило името Храбърско.
Селото, което се преместило, за да се спаси от разбойници
Една от най-любопитните истории на Храбърско е свързана с неговото старо местоположение. Първоначално селището било разположено край днешния квартал "Старо село", покрай пътя, който минавал през района.
Според преданието светлините на къщите нощем служели като ориентир за разбойниците. Те нападали пътниците и често ограбвали селото. Хората не могли да живеят спокойно и взели смело решение - да преместят домовете си на около четири километра от големия път.
Изсекли дърветата, разчистили терена и построили новите си къщи. Така се появило днешното Храбърско, а старото селище останало в паметта на хората като "Старо село". Там се намира и язовирът, който днес привлича любителите на риболова и спокойствието сред природата.
По време на османското владичество нивите в района били собственост на турчин, чийто чифлик се намирал в Герен махала. Днес местността е позната като "Турска бара". След Освобождението част от земите били продадени на заможни местни жители, като според общинския исторически разказ разплащането ставало в злато.
Икона оцелява след пожар и е открита в селското дере
Най-силната духовна история на Храбърско е свързана с храма "Възнесение Господне". Първоначалната църква била построена през 1898 г., но с времето започнала да се руши. Пожар унищожил част от иконите на иконостаса и оставил след себе си болезнен спомен за местните хора.
Сред светините обаче една оцеляла. Празничната икона "Възнесение Господне" била открита от работници в дерето на селото. Така образът, който някога бил част от стария храм, се върнал при хората и се превърнал в символ на възстановяването му.
Свещеник Асен Божилов и църковното настоятелство решили рушащата се църква да бъде съборена и изградена отново върху старите основи, като бъде запазен и светият престол. В строителството се включили жителите на Храбърско - кой с труд, кой с техника, кой със средства.
Но най-необикновената част от историята е свързана с един от големите благодетели. Средствата за възстановяването дошли и от Абдул Латиф - мюсюлманин и дипломат от Кувейт, женен за българка от Храбърско. С неговото щедро дарение и с помощта на дарители от Кипър и Кувейт храмът бил завършен за година и половина.
Камбаната била дарена от доц. Андрей Михайлов, а иконите на иконостаса били изографисани и подарени от доц. Росен Цветанов, който е израснал в селото и по-късно станал преподавател в Националната художествена академия. Камбанарията и медната обшивка на купола били дело на майстори от сръбски произход.
На 1 май 2010 г. Знеполският епископ Йоан извършил обновлението на храма и отслужил първата света литургия в новоизградената църква. Така след разрухата и пожара селото отново получило своя духовен дом. Историята на храма е повече от разказ за строителство - тя е пример как вярата и човешката солидарност могат да съберат хора от различни държави и религии около една обща кауза.
Забравената крепост "Калето" и следите от римския път
Храбърско крие и археологическа загадка. В местността Соват се намира средновековната крепост "Калето", отбелязана в туристическите материали на община Божурище. Обектът обаче не е превърнат в достъпна туристическа забележителност и за него са нужни допълнителни археологически проучвания, които да изяснят кога е изграден, как е функционирал и каква територия е контролирал.
В района има и останки от стар римски път. Това не е изненадващо - земите около Софийското поле от древността са били важен коридор за движение между Балканите и западните територии. Връзката между пътя, крепостта и старото селище е интригуваща възможност за бъдещи изследвания.
Язовир, планински гледки и село с памет
В старата част на Храбърско се намира едноименният язовир, край който е изграден комплексът Green Lake с ресторант и малък басейн. Мястото е подходящо за спортен риболов и отдих. В района на водоемите могат да се наблюдават водолюбиви птици, сред които чапли, корморани и различни видове патици.
Селото е разположено в североизточното подножие на Вискяр. В близост са възвишенията Дебели дел и Остри връх, а околностите предлагат зеленина, простор и панорамни гледки. Това е природният капитал, който допълва имотния интерес - възможността човек да има двор, тишина и планина наблизо, без да се откъсва от София.
Храбърско пази и паметта на загиналите във войните. В центъра има паметник на местните жители, дали живота си в Балканската и Първата световна война. Първото училище в селото отваря врати през 1879 г., само година след Освобождението. Първоначално децата учели в наета къща, а по-късно била построена специална сграда. Тя изгоряла през 1953 г. по време на прожекция на филм, след което било изградено ново училище "Христо Ботев".
Днес Храбърско е на кръстопът между две истории. Едната е старата - за храбрите заселници, разбойническите нападения, спасената икона и крепостта над селото. Другата тепърва се пише - с новите къщи, парцелите и хората, които търсят място за живот извън столицата.
И може би най-интересното е, че селото, което някога се преместило, за да се спаси от разбойници, днес отново привлича хора от София. Само че този път не заради опасност, а заради обещанието за повече пространство, природа и по-спокоен живот.




















