Българският хляб остава една от най-стабилните и достъпни храни в страната въпреки високите разходи за ток, труд, горива и логистика. Това заяви пред БНР председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева, която защити позицията, че цената на хляба е пазарна, но не се променя хаотично всяка седмица като много други продукти.
Тя обвърза темата с очакваната силна зърнена реколта, с националната продоволствена сигурност и с нуждата държавата да чува експертите от производството. По актуални данни, цитирани от БНР, през 2026 г. се очаква реколта от пшеница между 6,5 и 6,8 млн. тона, въпреки че площите са с около 2 млн. декара по-малко спрямо предходни години.
Хлябът като сигурност, не просто цена
Кукушева подчерта, че според зърнопроизводителите очакваната реколта е с изключително добро качество, а есенниците не са били в толкова добро състояние от години. Тя изрази надежда земеделците да успеят да приберат реколтата на България, защото зърното е основа не само за пазара, а и за сигурността на хората.
„Зърното прави хората сигурни и богати, когато говорим за изхранване на населението на страната, особено във военните времена, в които живеем“, заяви Кукушева.
Това е силният център на позицията й. В момент на война, нестабилни пазари и високи производствени разходи хлябът не може да се разглежда само през етикета в магазина. Той е последната социална граница - продуктът, който трябва да остане достъпен, качествен и произведен от стабилен български бранш.
Най-евтиният хляб не означава евтино производство
Кукушева беше категорична, че българският хляб е най-евтиният в Европейския съюз като стойност спрямо качеството, особено когато се говори за масовия хляб - бял, типов и „Добруджа“. По думите й именно тези видове са хлябът на близо две трети от населението.
Тя припомни, че в България вече има над 78 вида хляб с различни цени, но общественият разговор почти винаги е за масовия хляб. Според нея той остава качествен, здравословен и конкурентен, а присъствието му на европейската трапеза чрез търговските вериги е доказателство за технологично ниво, контрол и доверие.
„Хлябът продължава да бъде единствената храна, която не променя ежеседмично своята стойност, която заплаща потребителят. И това трябва да бъде признато“, заяви Кукушева.
Трудът тежи почти колкото брашното
Пред БНР Кукушева посочи, че близо 40% от стойността на всяко хлебно и сладкарско изделие е цена на човешкия труд. Това е ключов детайл, защото често разговорът за хляба се свежда само до зърното и брашното, а реалната себестойност е много по-широка.
Заплатите, нощният труд, доставките, горивата, машините и електроенергията са част от всяка цена. Кукушева напомни, че електроенергията за бизнеса в България е сред най-високите в Европа, а това пряко се отразява на производителите, които работят всекидневно и без право на пауза.
Сивата икономика е удар срещу честните производители
Кукушева предупреди, че поетите от производителите разходи за труд и горива водят до декапитализация на бизнеса, но и до още един опасен ефект - разрастване на сивата икономика. Затова тя призова контролните органи да бъдат безпощадни.
Този призив не е искане за привилегия, а защита на честната конкуренция. Когато едни производители плащат заплати, осигуровки, данъци, енергия и спазват изискванията, а други заобикалят правилата, цената вече не е пазарна, а изкривена.
В полза на потребителя е не просто хлябът да е евтин днес, а да има честен бранш, който може да го произвежда и утре. Ако законните производители бъдат изтласкани от сиви практики, сметката накрая няма да я плати само бизнесът - ще я платят семействата, качеството и сигурността на доставките.
Законът за еврото се спазва стриктно
Кукушева беше категорична, че хлебопроизводителите спазват закона за еврото. Това е важен сигнал на фона на обществените притеснения, че преходът към единната валута може да бъде използван за необосновани поскъпвания.
Позицията й поставя бранша от страната на реда и предвидимостта. Хлябът е продукт, при който всяка промяна се усеща веднага от домакинствата, затова стабилното поведение на производителите има социална стойност.
Браншът иска прозрачност, не привилегии
Кукушева коментира и проекта на Наредба за регистъра за прозрачност, свързан с прилагането на Закона за прозрачност при представителствени интереси. Тя обяви, че становището на Асоциацията ще бъде публикувано в сряда на страницата за обществено обсъждане.
„Браншовите организации не търсим привилегии, а прозрачност, диалог и възможност да предоставим експертиза при изработване на законите“, заяви тя.
Този акцент е важен, защото поставя граница между лобизъм „по тъмна доба“ и открито участие на експерти в законотворческия процес. По думите на Кукушева основната задача на браншовите организации е да изработват становища и да ги предоставят експертно, когато държавата прави политики.
Когато става дума за хляба, това не е корпоративен каприз. Това е сектор, който всеки ден произвежда храна за българските семейства. Ако държавата обсъжда правила, които влияят върху цената и достъпността на хляба, тя трябва да чува хората, които знаят как тази цена се формира от нивата, през мелниците, до пещите и щанда.
Истинският спор е кой носи отговорността за хляба
В думите на Кукушева има по-широк обществен смисъл. България има добра реколта, качествено зърно и производители, които поддържат масовия хляб достъпен. Но това не отменя въпроса колко дълго един сектор може да поема чужди шокове - скъпа енергия, високи разходи за труд, логистика и натиск от сивата икономика.
Затова силната позиция е не срещу потребителя, а в негова защита. Хлябът трябва да остане евтин и качествен, но това е възможно само при честни правила, реален контрол и диалог с производителите. Държава, която иска стабилен хляб, трябва да пази не само цената, а и хората, които го правят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
