Българският туризъм влиза в нова фаза - не с поредна среща „за снимка“, а с обещание за конкретни законодателни, административни и финансови решения. Министърът на туризма д-р Илин Димитров откри първото заседание на Съвета за реформи в туризма в Гранитната зала на Министерския съвет и постави срок: до края на годината да бъде подготвен пакет от мерки, който да мине през Националния съвет по туризъм и да бъде представен пред парламента. Големият акцент е практичен - по-добра свързаност, по-малко администрация, правила за краткосрочното настаняване, регламент за туристическите атракции, гаранционен фонд, силна реклама и нова инвестиционна подкрепа.
Реформите започват от най-болезнените теми
Сред най-неотложните промени министър Илин Димитров открои регулацията на краткосрочното настаняване, изработването на регламент за туристическите атракции и възстановяването на работата по гаранционния фонд за туристическия сектор. Това са теми, които от години стоят между държавата, бизнеса и туристите - кой носи отговорност, кой работи по правила, кой пази качеството и кой гарантира сигурността на потребителя.
Димитров представи Съвета за реформи като нов оперативен формат, чрез който държавата и туристическият сектор ще работят заедно по конкретни законодателни, административни и организационни промени. Целта е до края на годината Съветът да обсъди и предложи на Националния съвет по туризъм пакет от законодателни реформи, които да бъдат внесени в парламента.
„Днес поставяме началото на нов начин на работа. Заедно ще определим какви реформи са необходими, за да превърнем туризма в един от секторите, които реално движат българската икономика, регионалното развитие и изграждат международния образ на България“, заяви Димитров.
Край на срещите без резултат
Министърът подчерта, че новият съвет няма да бъде формалност. По думите му той ще работи с чести срещи в малки и гъвкави групи, с директен достъп до хората, които вземат решения. Всяко заседание ще започва с отчет на протокола от предишното, за да се види какво е решено и какво не е изпълнено.
Димитров заяви и нещо важно за самия бранш, че ще бъде прекратена практиката на „абонирани“ за министерството привилегировани асоциации. Всеки ще бъде изслушван според своята оперативност и готовите си предложения. Той отбеляза, че са поканени над 200 асоциации от Националния регистър на туризма, което прави формата безпрецедентен по мащаб до момента. Основният принцип ще бъде открит диалог и равнопоставено участие на всички организации.
„Всички сме в една лодка - държавата, бизнесът, хората, които работят в туризма, местните общности и туристите. Ако гребем в различни посоки, ще стоим на място. Но с обща посока, ясни правила и доверие помежду си, България има потенциала да бъде още по-конкурентна и предпочитана дестинация“, подчерта министърът на туризма.
Петте стълба на новия туризъм
Илин Димитров представи стратегическа рамка за развитие на туризма като целогодишен сектор с висок клас преживявания. Тя се опира на пет стълба - свързаност и достъпност, кадри и качество, реклама и маркетинг, инвестиции, материална база и околна среда.
Това показва, че проблемът вече не се разглежда само като въпрос на летен сезон и запълнени легла. България трябва да продава преживяване, качество и достъпност, а не само море за няколко дни. Именно затова в приоритетите влизат транспортната и въздушната свързаност, позиционирането на България, инвестиционната среда, административните режими и по-добрата координация между институциите.
Дейността на Съвета ще бъде организирана по направления с участието на хотелиери, ресторантьори, туроператори, концесионери и наематели, екскурзоводи, планински водачи, аниматори и представители на местната власт. Предложенията ще се събират в единен формат, за да могат да се обсъждат и превръщат в конкретни мерки.
Министерството на туризма ще обобщи всички постъпили предложения от бранша и ще започне работа по реформите, които могат да бъдат реализирани в кратки срокове. Първите заседания на работните подгрупи се предвижда да се проведат през летните месеци.
Парите и администрацията влизат в дневния ред
Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев постави като основен приоритет „решителното намаляване на административната тежест и регулациите“ и активирането на всички финансови мерки за подкрепа.
Той информира за създаването на единно координационно звено под егидата на министър-председателя, което ще приложи първия инвестиционен инструмент в подкрепа на бизнеса. Пулев покани бранша на среща, на която да бъдат обсъдени намаляването на административната тежест и финансовите мерки чрез Българската банка за развитие и Фонда на фондовете.
По думите му през Българската банка за развитие, чрез ревизия на нейния устав, се предвижда увеличаване на дела на финансиране към бранша и на капитала на банката изцяло на пазарни начала. По линия на Фонда на фондовете се разработва нов финансов инструмент - микс от грантове и облекчени кредити, с общ наличен ресурс от близо 300 млн. евро за съвместни и индивидуални проекти в сектора.
„Бранд България“ и шансът „Евровизия“
Вицепремиерът Иво Христов изрази надежда, че Съветът за реформи в туризма ще се превърне във форум за открит диалог между държавата и бизнеса и ще помогне за намиране на решения за развитието на сектора. Той приветства инициативата на Илин Димитров да събере на една маса институциите и туристическия бранш, като определи този подход като правилен за обсъждане на проблемите.
Христов напомни и важен комуникационен шанс - България ще бъде във фокуса на международните медии като домакин на „Евровизия“. Според него това е възможност страната да изкове по-ясен образ на туристическа дестинация. „Важно е да доведем до по-завършена форма проекта за „Бранд България“, така че един турист да знае какво може да очаква. Защото не използваме оптимално своите дадености“, каза Христов.
Данните показват защо реформите са спешни
Илин Димитров постави реформите на фона на реалните числа в сектора. По думите му туризмът има огромна икономическа и социална тежест - реалният му принос към БВП е между 7 и 8%, а когато се включат свързаните сектори, делът нараства до 15-16% от БВП. Всеки 10-и българин е директно зает в туризма, а всеки 5-и работи в сфери, които са косвено свързани с него.
На този фон текущите данни показват колеблив растеж. Броят на нощувките е достигнал предковидните нива, но като цялостен сезон броят на туристите все още изостава спрямо рекордната 2019 г. По данни към края на юни от началото на годината се отчита спад от 6,1% спрямо предходната година. Чуждестранният пазар намалява с 9,3%, а българският - с 4,1%. Най-сериозен е отливът от Румъния, Германия и Израел.
Димитров съобщи, че информацията в Единната система за туристическа информация ще стане обществено достъпна на месечна база. Така всеки ще може да проследява реалните данни за пазарите и нощувките, а секторът няма да работи по усещане, а по факти.
Сезонът започна слабо, но курортите се пълнят
Министърът не скри, че настоящият сезон е труден. По думите му той е резултат от действията на предишния кабинет, но сега се реагира кризисно с агресивни рекламни кампании, в които се включват и известни личности.
„Курортите започнаха да се пълнят. Имам умерен оптимизъм за този летен сезон, но трябва да сме наясно, че започна много слабо, проспани са много моменти от предишното управление“, допълни Димитров.
Той очаква в крайна сметка сезонът да бъде съизмерим с миналогодишния. „А ако имаме късмет и един по-слънчев септември, може би ще имаме и лек ръст“, добави министърът.
Големият проблем - краткият престой и слабият продукт за платежоспособни туристи
Един от най-важните сигнали в думите на Димитров е средният престой на туристите. Заради отлив на чартърни програми престоят в България - основно на българи, румънци и туристи от близки пазари - е между 2,7 и 3,2 дни. За сравнение, в Хърватия средният престой е 5 дни, а в Майорка - 6,5 дни.
Това е ключовият проблем - България все още не успява достатъчно силно да задържа туриста, да му предлага повече преживявания и да го превръща в гост за цяла седмица, а не за кратко бягство. Министърът посочи също съществени разлики в качеството на услугите, ограничен продукт за по-платежоспособни туристи, ниска производителност спрямо конкурентите в региона и недостиг на кадри.
Именно тук реформата трябва да даде резултат - повече качество, по-добър продукт, по-дълъг сезон, повече подготвени хора и по-силно позициониране на България. Съветът за реформи тръгва със заявка, че този път разговорът няма да остане в протоколите. До края на годината трябва да има пакет от мерки. А туризмът вече няма лукса да чака - защото зад всяка нощувка, всяка резервация и всеки пропуснат турист стоят работни места, местни икономики и образът на България пред света.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
