Има дати, които не принадлежат на календара, а на съвестта
27 януари е една от тях. Денят, в който през 1945 г. портите на Аушвиц се отварят и светът за първи път вижда истината за фабриката на смъртта, за индустриализираното унищожение, за човешката жестокост, доведена до абсолютен предел.
Оттогава този ден не е просто историческа дата. Той е предупреждение. Огледало. И изпитание за паметта.
Сянката на лагерите и светлината на оцелелите
Холокостът не е само цифра – шест милиона. Той е разказ, разкъсан на милиони гласове. Гласове на деца, които не са имали време да пораснат. На майки, които са стискали ръцете на децата си до последния миг. На мъже, които са вървели към газовите камери с последната надежда, че някой ден някой ще разкаже тяхната история.
И този ден дойде.
Оцелелите се превърнаха в живи архиви на човешката съвест. Те разказаха. Показаха. Написаха. И ни оставиха завет: да не позволим забравата да стане второ престъпление.
Българската история – светлина в тъмнината
В този ден България също има своята история. История на спасение, но и история на болка. Спасението на българските евреи е едно от най-светлите дела в нашата нова история – дело на църквата, на общественици, на обикновени хора, които са отказали да бъдат безучастни.
Но има и друга страница – депортацията на над 11 000 евреи от Беломорието и Вардарска Македония, които не са имали късмета да бъдат под българска защита. Тяхната памет също е част от нашия дълг.
27 януари ни напомня, че историята никога не е едноцветна. И че зрелостта на една нация се измерва не само в това, което е направила, но и в това, което признава.
Паметта като морален компас
Днес, когато езикът на омразата отново се промъква в обществата, когато конспирации и неонацистки символи се появяват там, където не би трябвало да има място за тях, Международният ден в памет на жертвите на Холокоста е повече от възпоменание. Той е ориентир.
Паметта не е минало. Тя е инструмент за бъдещето.
Тя ни казва къде е границата, която човечеството никога повече не трябва да прекрачва.
Защо продължаваме да разказваме
Защото мълчанието е опасно.
Защото забравата е удобна.
Защото омразата винаги започва тихо – с дума, с поглед, с подигравка.
И защото Холокостът не е просто урок по история, а урок по човечност.
27 януари е денят, в който светът си припомня, че злото не идва внезапно. То идва, когато добрите хора спрат да говорят.
Поклон и обещание
Днес се покланяме пред паметта на жертвите.
Но поклонът не е достатъчен.
Истинската почит е в обещанието – да пазим паметта жива, да защитаваме истината, да не допускаме омразата да се превърне в политика, а безразличието – в норма.
27 януари е денят, в който даваме обет: Никога повече!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
