В Трявна дървото никога не е било просто строителен материал. В ръцете на местните майстори то се е превръщало в резбовани тавани, врати, мебели и изящни орнаменти, които и днес разказват за богатството на българската възрожденска култура. Тук занаятите са се предавали от баща на син, а майсторството се е измервало не само с умението да работиш, но и с търпението да оставиш след себе си нещо, което ще надживее времето.
С тази традиция е свързана и историята на фамилията Вълчеви, чиито корени в занаятите могат да бъдат проследени до началото на XIX век.
През поколенията сред представителите на рода има дюлгери и строители, дърворезбари, мебелисти и зографи. Различни занаяти, обединени от работата с ръце, усета към материала и стремежа към красивото.
Днес тази семейна история продължава Мирослав Вълчев – потомствен дърворезбар и мебелен дизайнер, който ръководи основаната от баща му мебелна фабрика в Трявна.
Майсторът, работил по интериорите в Бояна
Съвременната история на семейното предприятие започва през 1969 г., когато Стефан Вълчев, бащата на Мирослав, създава мебелната работилница, от която по-късно се развива фабриката.
Стефан Вълчев е възпитаник на традициите на Тревненската художествена школа и ученик на известния майстор Цаньо Антонов, оставил значителна следа в българското резбарско изкуство.
Освен с практическата си работа той се занимава и с преподаване. В Трявна обучава млади хора по вътрешна архитектура и интериорно обзавеждане, предавайки им не само технически умения, но и принципите на художественото оформление.
Сред интересните страници в професионалната му биография е съвместната работа с изявения дърворезбар Кънчо Цанев по интериорите на резиденциите в Бояна.
Двамата участват в изпълнението на таванни композиции и обзавеждане, за които са необходими познания както по дърворезба, така и по архитектура, пропорции и декоративно изкуство.
Тази работа е пример за приложението на традиционните резбарски техники в представителни интериори от втората половина на XX век.
Уроците, които не се преподават само в училище
Мирослав Вълчев израства в среда, в която работата с дърво е част от ежедневието.
Първите му уроци идват от баща му, а по-късно той избира да продължи по същия професионален път.
Учи дърворезба в Трявна, след което продължава образованието си в Националната художествена академия в София.
Там разширява познанията си за изобразителното изкуство, композицията и връзката между художествения предмет и пространството, в което той се намира.
Интересите му постепенно надхвърлят рамките на традиционната дърворезба и се насочват към цялостния интериорен дизайн.
Вдъхновение намира както в българските възрожденски майстори, така и в ренесансовото изкуство и европейските традиции в мебелното производство.
За него създаването на мебел не е изолирана дейност. Важни са пропорциите, материалите, светлината и начинът, по който отделните елементи взаимодействат помежду си.
Когато дърворезбарят работи с художници и витражисти
Една от особеностите на работата на Мирослав Вълчев е стремежът да събира специалисти от различни области на приложните изкуства.
През годините той развива сътрудничество със свои колеги от Националната художествена академия, както и с дърворезбари, скулптори, художници и витражисти.
Този подход позволява отделните художествени елементи да бъдат разглеждани като части от обща композиция, а не като самостоятелни декоративни предмети.
Така в един интериор могат да се срещнат дърво, стъкло, пластика, цвят и архитектурни решения.
В производството намират място както традиционните техники и ръчната дърворезба, така и съвременните технологии за обработка на дървесина.
Фабриката работи с масивен дъб и изработва мебели и интериорни решения за жилищни, офисни, хотелски и обществени пространства.
Според Мирослав Вълчев смисълът на тази работа не е механичното възпроизвеждане на стари стилове, а използването на наследените знания при създаването на съвременна среда.
„Наследяваш не само умения, но и отношение към хората“
За Мирослав Вълчев приемствеността между поколенията има значение, което далеч надхвърля овладяването на определен занаят.
„Вярвам, че наследствеността има огромно значение в нашия занаят. Не защото уменията се предават автоматично от баща на син, а защото заедно с тях наследяваш отношение към работата, към материала и към хората.
От предишните поколения съм взел не само любовта към дървото и уважението към майсторството, но и убеждението, че трябва да търсиш доброто у човека и да създаваш среда, в която той може да го разгърне.
За мен един интериор не е просто сбор от мебели. Той трябва да носи хармония, да има своя душа и да създава усещане за принадлежност. Естествените материали, художествените детайли и добрата композиция могат да променят начина, по който човек се чувства в пространството.
Нашата задача е да продължим традицията, но и да я развиваме – с уважение към наследеното, със собствен творчески подход и с отговорност към хората, за които създаваме“, споделя Мирослав Вълчев.
Занаятът като връзка между поколенията
Историята на семейство Вълчеви е и част от по-големия разказ за Трявна – град, в който дърворезбата, иконописта и строителството оформят една от най-разпознаваемите художествени традиции в България.
Тревненските майстори оставят следи в църкви, възрожденски къщи и обществени сгради, а техните умения се предават чрез работилници, училища и семейни традиции.
В съвременния свят, когато голяма част от мебелите се произвеждат серийно, подобни занаяти поставят въпроса какво място остава за ръчния труд и индивидуалния художествен подход.
За Мирослав Вълчев отговорът е в съчетаването на старото и новото – без традицията да се превръща в музейна възстановка, но и без да се губят знанията, натрупвани от поколения майстори.
Така дърворезбата продължава да живее не само в старите тревненски къщи и възрожденските тавани, но и в съвременните пространства.
А историята на един занаятчийски род показва как умения, предавани повече от два века, могат да намерят своето място и в XXI век.
