Тревожни данни на Евростат разкриват, че въпреки увеличението на пенсиите България продължава да изостава от Европа. Новият пенсионен модел обещава повече възможности, но няма да реши проблемите на днешните пенсионери.
Пенсиите растат, правилата се променят, а България се готви за нов модел на управление на пенсионните спестявания. Но зад обещанията за по-висока доходност стои една тревожна действителност – близо всеки пети възрастен българин продължава да живее в тежки материални и социални лишения.
За хората в пенсионна възраст най-важният въпрос не е колко печелят пенсионните фондове, а дали месечните им доходи стигат за храна, отопление, лекарства и непредвидени разходи.
От 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените във втория пенсионен стълб могат да избират между динамичен, балансиран и консервативен подфонд за управление на спестяванията си. Мултифондовият модел, който влиза в сила от 1 януари 2027 г., цели да предостави по-широки инвестиционни възможности, различни профили на риск и потенциал за по-висока доходност.
Но докато капиталонатрупващият стълб се подготвя за бъдещето, финансовата сигурност на днешните пенсионери остава сериозен проблем.
Доколко пенсиите и останалите механизми за социална защита успяват да ограничат риска от бедност и да осигурят достоен жизнен стандарт?
Данните на Евростат показват, че въпреки подобрението през последното десетилетие България продължава да изостава от средните равнища в Европейския съюз. Това посочват икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Бедността намалява, но изоставането остава
През 2025 г. 24,6% от хората на възраст 65 и повече години в България са били изложени на риск от бедност след отчитане на социалните трансфери.
За ЕС-27 този дял е 16,3%, или приблизително един на всеки шестима възрастни.
Разликата от 8,3 процентни пункта показва, че въпреки по-бързия ръст на пенсиите през последните години материалното положение на възрастните хора у нас остава значително по-несигурно в сравнение със средното за Европейския съюз.
Все пак тенденцията е положителна.
През 2015 г. рискът от бедност сред българите над 65 години е достигал 31,7%. Това означава спад със 7,1 процентни пункта за десетилетие.
За същия период средната стойност за ЕС се е повишила от 13,7% на 16,3%.
Така разликата между България и останалите страни от Съюза се е свила от 18 на 8,3 процентни пункта.
Това сближаване обаче не се дължи единствено на напредъка на България. То отразява и влошаването на средноевропейския показател.
Важно е да се уточни, че рискът от бедност е относителен, а не абсолютен показател.
Евростат измерва дела на хората с еквивалентен разполагаем доход под 60% от националния медианен доход след социалните трансфери.
Тъй като прагът е различен във всяка държава, този показател не измерва пряко покупателната способност, тоест какви стоки и услуги реално могат да си позволят пенсионерите.
Материалните лишения разкриват още по-тежък проблем
По-ясна представа за ограниченията в ежедневието дава делът на хората, които изпитват тежки материални и социални лишения.
През 2025 г. в тази категория попадат 18,7% от българите над 65 години при едва 4,9% средно за ЕС.
Това означава, че тежките лишения сред възрастните хора в България са близо четири пъти по-разпространени, отколкото средно в Европейския съюз.
Нещо повече – делът им сред пенсионерите у нас е по-висок в сравнение с останалите възрастови групи.
При хората на възраст между 18 и 64 години показателят е 13%, а при децата под 18 години – 16,2%.
Според Евростат България се отличава с най-голямата разлика между възрастните над 65 години и останалите групи по отношение на тежките материални и социални лишения сред държавите, в които именно пенсионерите са най-силно засегнати.
Но какво всъщност означава да живееш в тежки материални и социални лишения?
В тази група попадат хората, които не могат да си позволят поне 7 от общо 13 стоки, услуги или социални дейности, смятани за необходими за нормален живот.
Сред тях са поддържането на достатъчно топъл дом, покриването на неочаквани разходи, подмяната на износени дрехи и обувки, както и възможността за редовни занимания и развлечения.
Именно тези ограничения показват колко трудно е ежедневието на значителна част от възрастните българи.
Какво променят социалните помощи?
Сравнението на риска от бедност преди и след социалните трансфери позволява да се оцени значението на подкрепата извън пенсиите.
През 2025 г. рискът от бедност сред възрастните хора в България е 30%, когато пенсиите са включени в дохода, но останалите социални трансфери не се отчитат.
След включването на тези трансфери показателят намалява до 24,6%, или с 5,4 процентни пункта.
За ЕС съответното понижение е от 19,4% на 16,3%, което представлява спад с 3,1 процентни пункта.
Тези данни показват, че допълнителната социална подкрепа има съществено значение за ограничаването на бедността.
Намалението обаче не бива да се приема като точна оценка на ефекта от конкретна социална програма, нито като доказателство, че положението на всички пенсионери се подобрява по един и същи начин.
Най-важният извод е, че дори след отчитането на социалните трансфери рискът от бедност сред възрастните хора в България остава с 8,3 процентни пункта над средното равнище за ЕС.
Пенсиите заместват по-малка част от трудовите доходи
Още една важна перспектива дава така нареченият агрегатен коефициент на заместване.
През 2025 г. той е 46% за България при 60% средно за Европейския съюз.
Показателят сравнява медианния брутен пенсионен доход на хората на възраст между 65 и 74 години с медианните трудови доходи на хората между 50 и 59 години.
Той не измерва индивидуалната загуба на доход при пенсиониране, но показва, че у нас пенсионните доходи представляват по-нисък дял от доходите в предпенсионна възраст в сравнение със средното за ЕС.
Това е още един сигнал за по-ограничените финансови възможности на българските пенсионери.
Европейската комисия предупреждава за нов натиск
В доклада си за България от юни 2026 г. Европейската комисия отбелязва, че дефицитът в разходопокривния стълб на пенсионната система се финансира чрез трансфери от държавния бюджет.
Според Комисията структурният дефицит ограничава възможностите за финансиране на други бюджетни разходи.
В същото време застаряването на населението ще увеличава натиска върху пенсионната система, здравеопазването и дългосрочните грижи.
Така пред държавата стои двойно предизвикателство – да осигури адекватни доходи на възрастните хора, без да застрашава финансовата устойчивост на системата.
Новият мултифондов модел може да подобри управлението на спестяванията във втория пенсионен стълб и да създаде възможности за по-висока доходност в дългосрочен план.
Но той не е непосредствено решение на бедността, пред която са изправени днешните пенсионери.
Данните показват, че социалните програми смекчават проблема, но не успяват да го преодолеят. А тежките материални лишения продължават да засягат значително по-голям дял от възрастните хора в България, отколкото средно в Европейския съюз.
