Казанлък отново се връща там, където историята му отдавна го е поставила – в сърцето на българската индустрия. Но този път оръжието на града няма да бъде само металът, машината и барутът. То ще бъде кодът, изкуственият интелект, новите материали, роботиката и технологиите, които могат да променят начина, по който се водят войните – и начина, по който работи цивилната индустрия.
В града беше представен мащабният проект за изграждане на Център за върхови постижения в отбранителните технологии и решенията с двойно предназначение – CEDAR. Инвестицията е 43,47 млн. евро, а амбицията е много по-голяма от построяването на поредната научна сграда. Казанлък трябва да получи технологична инфраструктура, която да свърже на едно място науката, бизнеса и отбранителната индустрия.
Центърът ще разполага с осем високотехнологични лаборатории, чрез които ще бъде затворен целият цикъл – от появата на една идея и компютърната симулация, през създаването на прототип и изпитването му, до производството и последващата поддръжка.
Това е и голямата разлика. Днес една технология може да бъде измислена в лаборатория, но между добрата идея и работещия продукт често стоят години, различни институции, скъпи изпитвания и липса на подходяща инфраструктура. CEDAR е замислен именно да скъси тази дистанция.
От „Арсенал“ до изкуствения интелект
Мястото не е избрано случайно. Казанлък има индустриална биография, която трудно може да бъде повторена в друг български град. Тук оръжейното производство и машиностроенето са част от икономическия профил от десетилетия. Градът разполага с инженерни кадри, производствена база и компании с опит в сложното индустриално производство.
Кметът Галина Стоянова посочва именно това като една от причините CEDAR да бъде ситуиран в Казанлък. Сред аргументите е и наличието на „Арсенал“ – най-голямото военно предприятие в страната, около което през годините се е натрупал значителен научен и инженерeн потенциал.
Така старото и новото се срещат на едно място. Традиционната индустрия получава достъп до технологии, които могат да я променят, а научните екипи получават реална среда, в която разработките им могат да стигнат до производство.
Именно тази връзка между лабораторията и завода е една от големите цели на CEDAR.
Какво ще се ражда зад стените на центъра
Осемте лаборатории ще бъдат обединени в три големи технологични направления.
Първото е свързано с усъвършенстваните материали, адитивното производство и цифровите близнаци. Това означава разработване на нови материали и технологии за производство, включително чрез 3D принтиране, както и създаване на виртуални копия на реални изделия и системи, върху които могат да се правят симулации и изпитвания.
Второто направление е може би най-близо до технологиите, които вече променят света – киберсигурност, защитени комуникации, изкуствен интелект и автономни системи.
Третото е свързано с горивата, задвижващите и защитните системи, включително технологиите за противодействие на безпилотни системи.
Така в един комплекс ще се срещнат технологии, които на пръв поглед принадлежат на различни светове – от материалознанието и химията до изкуствения интелект, киберсигурността и дроновете.
А това е същността на понятието „двойна употреба“.
Една разработка може да има военно приложение, но същата технология да намери място в гражданската авиация, автомобилостроенето, енергетиката, машиностроенето, медицината или производството.
Дронът, който може да бъде разработен за седмици
Един от най-впечатляващите ефекти, очаквани от новия център, е съкращаването на времето от идеята до работещия прототип.
По думите на Красин Димитров от Центъра за иновации в отбраната към „София Тех Парк“ създаването на продукт като безпилотен летателен апарат може да бъде ускорено от приблизително 18 месеца до само три-четири седмици.
Това не означава, че готово оръжие ще се появява за месец. Става дума за възможността много по-бързо да се разработват, тестват и усъвършенстват технологични решения и прототипи.
Именно скоростта се превръща в едно от най-важните оръжия на съвременната индустрия.
В свят, в който технологиите се променят за месеци, индустрия, която има нужда от години, за да стигне от идея до прототип, рискува да остане назад.
Казанлък с амбиция за Балкански технологичен хъб
CEDAR има потенциал да излезе далеч извън рамките на Казанлък и България.
Според представителите на проекта част от лабораториите могат да бъдат уникални за Балканите. Предвижда се центърът да създава възможности и за верификация и сертификация на продукти на балкански държави от НАТО.
Това би променило ролята на града.
Казанлък няма да бъде само място, където се произвеждат изделия за отбранителната индустрия. Той може да се превърне в място, където тези изделия се проектират, изпитват, усъвършенстват и подготвят за серийно производство.
Именно затова CEDAR е замислен като основа на бъдеща технологична екосистема, а не просто като осем лаборатории.
60 учени ще търсят технологиите на утрешния ден
Зад машините обаче ще стоят хората. За научноизследователската дейност ще са необходими около 60 специалисти, като се предвижда и осемте лаборатории да имат свои ръководители.
Проектът се реализира с участието на „София Тех Парк“, Българската академия на науките, Техническия университет – София, Националния военен университет „Васил Левски“ и „ЦВП-Казанлък“. Научноизследователската работа ще бъде организирана от специално създадено сдружение, което ще управлява научните програми и лабораториите.
Това е важен елемент от модела – центърът трябва да събере на едно място университетски преподаватели, учени, инженери, предприемачи и индустриални специалисти.
За Казанлък това означава и нещо друго – възможност да задържа и привлича висококвалифицирани кадри.
Европа плаща за технологичния скок
Финансирането идва по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г., със съфинансиране от Европейския съюз чрез Фонда за справедлив преход. Европейското участие е 85%, а националното съфинансиране е 15%.
Предвиденият терен е в казанлъшкия квартал „Изток“ и е с площ около 16,5 декара. Според представените параметри за строителството са предвидени до 10,1 млн. евро, а около 23 млн. евро са за високоспециализираното оборудване.
Именно оборудването е сред най-сложните части на проекта. Част от системите са специфични и разработката им може да продължи месеци.
Строителството трябва да приключи до края на 2028 г., а инсталирането на лабораторното оборудване – до края на 2029 г. Очакването е комплексът да заработи официално около началото на 2030 г., като научна работа може да започне и преди окончателното завършване на целия комплекс.
От града на оръжията към града на технологиите
Казанлък има уникален шанс да направи следващата крачка в своята индустриална история.
Преди десетилетия градът се утвърди като едно от големите средища на българското машиностроене и отбранителната индустрия. Сега пред него се открива възможност да премине от ролята на производител към ролята на разработчик.
Ако проектът постигне заложените цели, в Казанлък няма просто да се произвеждат изделия.
Там ще се измислят, ще се симулират, ще се изпитват, ще се сертифицират. И след това ще тръгват към заводите.
Това е голямата амбиция зад 43,47 млн. евро. Не просто нова сграда, а място, в което българската индустрия да получи собствена технологична лаборатория за бъдещето. И градът, който десетилетия наред е бил известен с оръжейното производство, да започне да се разпознава и като място, където се създават технологиите на следващото поколение.
