България се покланя пред Иван Вазов 105 години след смъртта му. На 22 септември - Деня на Независимостта - Националният литературен музей организира възпоменателна церемония пред гроба на Патриарха на българската литература до храм „Света София“. Поклонението започва в 11 часа и събира паметта за човека, превърнал България, нейната история, болки, победи и надежди в център на огромно литературно наследство.
Поклон пред Народния поет
Слова за живота, творчеството и мястото на Вазов в българската култура ще произнесат директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и поетът Димитър Христов. В церемонията ще участва и Рада, внучка на доц. Григорий Вазов, която ще прочете свое есе, посветено на Народния поет. Пред гроба му ще прозвучат негови стихове, а в памет на писателя ще бъде отслужена панихида.
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. в своя дом в София. Последвалото поклонение в църквата „Света Неделя“ продължава четири дни, а на 28 септември България изпраща своя Народен поет с изключителни държавни почести. Погребението му е в самото сърце на столицата, а в негова чест прозвучават 101 топовни салюта.
Домът на Вазов също отбелязва век
На 22 септември Къщата музей „Иван Вазов“ в София е със свободен вход. Това е последният дом на писателя и едно от най-ценните места на българската литературна памет. През ноември 2026 г. се навършват 100 години от превръщането му в музей. Той остава в историята като първия литературен музей в България.
Годишнината от смъртта на Вазов се отбелязва и с други инициативи в страната. В района на Искърското дефиле, с който писателят е дълбоко свързан, се провеждат прояви под надслов „Това е България. По стъпките на Иван Вазов“. Организаторите припомнят не само литературното му наследство, но и връзката му с българското туристическо движение - Вазов е бил първият председател на Българския туристически съюз.
Думи, които остават
Повече от век след смъртта му Вазов продължава да бъде сред онези български автори, чиито думи надживяват времето, в което са написани. В навечерието на края на живота си той оставя едно от най-силните си послания към България: „Аз пях за България, защото я обичах.“
А след него идва и заветът, който звучи с особена сила и днес: „Не се отчайвай! Вярвай! Работи в братски сговор, със съединени сили!“
На 105-ата годишнина от смъртта му България отново се връща към тези думи - не само като към част от литературната история, а като към глас, който продължава да говори на поколенията.
