България продължава да е сред най-опасните държави в Европейския съюз по отношение на пътната безопасност, въпреки че във Фонда за безопасност на движението са натрупани над половин милиард лева. Това показва нов одит на Сметната палата, който разкрива сериозни проблеми в управлението на средствата и ефективността на мерките срещу пътния травматизъм, предава NOVA.
Към средата на 2025 г. във фонда има налични 523,4 милиона лева. Средствата идват основно от глоби, наложени чрез камери и автоматизирани системи за контрол на движението.
За последните четири години и половина във фонда са постъпили 428 милиона лева, но реално са изразходвани едва 125 милиона. Причините според одиторите са забавени обществени поръчки, административни пречки и ограничени възможности за кандидатстване по различни програми.
Сметната палата предупреждава, че ако настоящият модел бъде запазен, неизползваните средства могат да достигнат близо 900 милиона лева до края на 2028 година.
Още по-притеснително е разпределението на вече похарчените средства. Само 38% от тях са насочени към дейности с пряко отношение към безопасността на движението като камери, дрегери и системи за контрол.
Над половината от разходите са за дейности с косвен ефект, включително закупуване на автомобили, а над 10 милиона лева са похарчени за ремонти на сгради, климатици, техника, униформи, обзавеждане, семинари и дори конкурси като „Пътен полицай на годината“.
Сред посочените примери е и административна сграда на МВР в Силистра, финансирана с близо 4 милиона лева от фонда.
Одитът отчита и друг сериозен проблем – липсата на задълбочени анализи за причините за катастрофите. От над 485 хиляди пътнотранспортни произшествия за периода само около 30 процента са били посетени от полицейски екипи, което затруднява установяването на реалните рискови фактори.
Въпреки засиления контрол и ръста на наложените санкции ситуацията остава тревожна. През 2024 година броят на загиналите по пътищата намалява до 478 души, но катастрофите се увеличават с 11%, ранените – с 19%, а тежко пострадалите – с цели 30 процента спрямо 2021 година.
Особено критични са констатациите за пътната инфраструктура. Според одиторите огромният финансов ресурс почти не се използва за обезопасяване на опасни участъци чрез осветление, маркировка и инженерни решения.
Като положителен пример е посочено Кресненското дефиле, където след поставянето на разделителни колчета смъртните случаи са сведени до нула.
През 2024 година България отчита 74 загинали на един милион жители – повече от два пъти над нивата в държави като Швеция, Дания и Нидерландия. Страната остава сред най-смъртоносните за шофиране в Европейския съюз и е изправена пред сериозен риск да не изпълни европейската цел за намаляване наполовина на жертвите по пътищата до 2030 година.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
