Българското образование се нуждае от добър баланс между традиционните методи на преподаване и новите технологии, които позволяват персонализиран подход към всеки ученик. Това заяви образователният министър проф. Георги Вълчев във Варна, където участва в Международната научна конференция за икономика, бизнес и мениджмънт в Икономическия университет.
По думите му дигитализацията е неоспорима реалност, но промените в системата трябва да се случват обмислено.
Изкуственият интелект в клас и опитът на Скандинавието
Министерството на образованието и науката (МОН) подготвя нови насоки, които да улеснят учителите при внедряването на дигитални инструменти в учебния процес.
„Технологиите няма как да останат извън полезрението на българското училище. В съвсем скоро време ще предложим модели, по които всеки преподавател да може без прекалено големи усилия да интегрира както изкуствения интелект, така и различните електронни ресурси“, обяви проф. Вълчев.
Той допълни, че България трябва да се поучи от държави като Финландия, Швеция и Норвегия, които първоначално са заложили изцяло на дигиталното обучение, но в момента преосмислят този подход и се връщат към баланса с хартиените носители.
Нови учебни програми до 2029 г. и край на „свалянето“ на академичен материал
Сериозна реформа се подготвя и в съдържанието на учебниците за средното образование, където новите програми трябва да станат реалност през 2029 г. Целта е олекотяване на претоварения с фактология режим.
„Трябва да бъде променен начинът на писане на учебници, който в момента е твърде сложен за учениците, тъй като се свалят понятия от студентството в средното образование. Ще направим явни и експертните екипи, които готвят промените, за да не протича този процес на тъмно“, категоричен бе министърът.
Млади учители, едносменен режим до 2030 г. и ролята на семейството
Вълчев отчете и положителна тенденция в кадровия състав: благодарение на мерките за повишаване на възнагражденията, в момента 18% от преподавателите в България са на възраст до 35 години, като се наблюдава и подобрение в качеството на кандидат-студентите в педагогическите специалности.
Сред останалите акценти в изявлението на образователния министър бяха преминаване към едносменен режим. Реалният срок това да се случи в цялата страна е 2030 г., като програмите за строителство и ремонти на училищни сгради ще продължат и след 2027 г. съвместно с общините.
Връщане на възпитателната функция. МОН работи съвместно с МВР, Министерството на здравеопазването и МТСП за промени в законодателството, които да засилят дисциплината и отговорността на семействата.
Партньорство с родителите. През следващата една година екипът на МОН ще обиколи всички области в страната за срещи с родителските настоятелства, които министерството припознава като основен легитимен партньор на училището.
