Парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо гласуване проекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година. С 11 гласа „за“ и девет „против“ бе одобрена рамка от 5,57 млрд. евро, която обещава повече средства за лечение и медицински дейности, но поставя отново основния въпрос – дали растящите пари ще доведат до по-добро здравеопазване, или просто ще бъдат погълнати от системата.
Ръст от 15%, запазени вноски и мащабно финансиране по всички направления
Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски (на снимката горе) представи финансите: приходите и разходите се повишават с 727 млн. евро спрямо тази година, което е ръст от 15%. Здравноосигурителните приходи достигат 5,19 млрд. евро – комбинация от 3,17 млрд. евро здравни вноски и 2,02 млрд. евро трансфери от държавния бюджет за осигурени групи.
Запазва се размерът на здравната вноска – 8%. Средствата за здравноосигурителни плащания се увеличават до 4,98 млрд. евро.
Почти всички пера на системата растат: първичната извънболнична помощ – с 5,5%, специализираната – с 4,7%, медико-диагностичните дейности – с 9,5%, болничната помощ – с 11,9%, медицинските изделия – с 5,7%, денталната помощ – с 9,7%.
Резервът на НЗОК достига близо 152 млн. евро – ръст от 9,8%.
По-добро дентално здраве за възрастните като приоритет
„Намалихме тежестта от доплащане за пациентите, които се нуждаят от цялостно протезиране, както и въведохме допълнителна дейност за възрастни, която да бъде включена в края на последното тримесечие на 2026 г.“, заяви д-р Борислав Миланов от Българския зъболекарски съюз.
Той подчерта, че това е значима крачка, защото голяма част от възрастните пациенти дълги години са били практически извън обсега на денталната грижа. Така с бюджета се прави опит да се подобри реално качеството на живот на хора, за които храненето и социалният контакт често са ограничени заради липса на лечение.
Пари за възнаграждения, но без достатъчно гаранции
Проектът включва 260 млн. евро за увеличение на заплатите на медицинските специалисти, но съсловните и работодателските организации настояват за по-ясни механизми, за да не останат средствата на хартия.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов подкрепи целевото финансиране на аптеките в по-малките населени места, но предупреди, че без ясни правила и санкции парите може да не достигнат до работещите.
Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров също подчерта нуждата специализантите в доболничната помощ да не бъдат пренебрегвани спрямо тези в болниците, за да не се задълбочи кадровата криза.
Работодателските организации настояват държавата да поеме по-голяма роля в гарантирането на възнагражденията, за да има предвидимост и да се избегне ново напрежение в болниците.
Повече пари без реформи – риск от повторение на стария модел
От Българската болнична асоциация предупреждават, че въпреки финансовия ръст бюджетът може да се окаже недостатъчен заради високата инфлация и непокритите разходи в болниците.
Те напомнят, че клиничните пътеки не са актуализирани от дълго време, а именно чрез тях се финансира трудът на лекарите и медицинските специалисти.
Според представители на сектора проблемите остават същите: прекалено много лечебни структури, неравномерно разпределени кадри между региона и центъра, липса на ефективен фокус върху профилактиката и извънболничната помощ.
Бюджетът за 2026 г. така се превръща в поредния тест за това дали финансовият ръст ще бъде превърнат в реформи и подобрени услуги или ще остане само увеличение на числата в системата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
