Разходната част на държавния бюджет се увеличава по-бързо от приходите и това все повече засилва натиска върху дефицита. До това заключение достигнаха участниците в кръглата маса „Фискалната политика на България и устойчивата икономическа визия на страната с влизането в Еврозоната“. Събитието, организирано от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и Института за пазарна икономика (ИПИ), привлече високотехнологични компании, анализатори, представители на работодателски организации и финансови експерти.
В дискусията се включиха близо 15 говорители, сред които Любомир Каримански, член на УС на БНБ, Йордан Гинев, председател на AIBEST, Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и член на УС на БРАИТ, Александър Нуцов, CEO на BESCO, Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара, доц. Красен Станчев, председател на УС на ИПИ, Георги Ангелов, старши икономист към Институт „Отворено общество“ и други, превръщайки дискусията в едно от най-значимите експертни събития по фискална политика тази година.
Растящите разходи - риск за стабилността на бюджета
Според анализ на ИПИ именно рязкото увеличаване на публичните разходи е водещ фактор зад нарастващия бюджетен дефицит, независимо от добрата динамика на приходите и увеличената събираемост. Исторически разходите на държавата поддържат ниво около 37% от БВП, като неписаната горна граница от 40% се приемаше за устойчива. През 2025 г. отчетените разходи достигат 42,4%, а за 2026 г. се планира увеличение до 45% от БВП - траектория, която може да доведе до бъдещи данъчни корекции и фискална нестабилност.
„Българският бизнес е готов да участва в решенията, но без реформи и предвидима рамка е трудно да се поддържа инвестиционен хоризонт. Държавата трябва да покаже визия за контрол върху разходите, иначе ще продължим да работим в среда на несигурност. Именно затова настояваме за открит и експертен диалог, който да води до ефективни, а не краткосрочни решения“, коментира Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ.
Реформи вместо механични корекции
Експертите бяха единодушни, че запазването или дори намаляването на данъчната тежест може да бъде постигнато единствено чрез структурни реформи. Те трябва да са насочени към ускоряване на икономическия растеж, повишаване на инвестиционната активност, подобряване на бизнес климата и стимулиране на иновациите. Устойчивата фискална политика не може да бъде постигната единствено чрез механично увеличаване на приходната част, а чрез модернизация на публичния сектор, по-висока ефективност и по-добра организация на системите.
Сред обсъдените решения се откроиха модерни данъчни инструменти, които да стимулират инвестициите – например ускорена амортизация и признаване в двоен размер на разходите за научно-развойна дейност. Участниците подкрепиха и разширяване на частните инвестиции в инфраструктура чрез концесии и публично-частни партньорства, които биха освободили сериозен фискален ресурс.
Нарастваща администрация при намаляващо население
В публичния сектор беше откроено, че докато населението намалява, административните разходи и общият фонд „Работна заплата“ продължават да растат. Участниците отчетоха необходимост от премахване на автоматичните механизми, обвързани с динамиката на средната заплата, както и нужда от функционален анализ, който да очертае възможностите за оптимизация.
Здравният сектор - голям нереализиран потенциал
Според експертите значителен потенциал за повишаване на ефективността се намира в здравеопазването. Беше коментирана необходимост от преструктуриране на болничната мрежа, оптимизиране на финансирането и повече акцент върху профилактиката и извънболничната помощ.
„По-високата събираемост е положителен сигнал, но не може да компенсира тенденцията към системно разширяване на разходите. Без структурни реформи всяка бюджетна рамка ще остане уязвима – дори при добри приходи. Трябва да говорим за ефективност на публичните системи, а не за механично преразпределяне на повече средства“, заяви Лъчезар Богданов, главен икономист на ИПИ.
Инвестиционна среда и фискална устойчивост
В дискусията бяха поставени и по-широки въпроси, свързани с качеството на публичните финанси и несигурността за бизнес инвестициите. „Ефективното разпределение на публичните ресурси е фундаментален принцип - фискалните правила трябва да се спазват, а не да се тълкуват според момента“, посочи Любомир Каримански от УС на БНБ.
Представителите на бизнеса изтъкнаха затрудненията при планирането. „Непредвидимостта в политическия процес и честата смяна на позиции по ключови финансови теми пряко възпрепятстват инвестициите“, заяви Йордан Гинев, председател на AIBEST. Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара, допълни: „Липсва устойчива визия за това накъде се развива България - бизнесът вече усеща тежестта на тази непоследователност.“
„Демографията и сивият сектор подкопават системно приходната база. Това е тема, която засяга всеки гражданин, но без реформи тук няма как да постигнем по-добра събираемост. Нужна е политическа смелост в тези разговори“, подчерта Доброслав Димитров от БАСКОМ и БРАИТ.
Анализ на проекта за Бюджет 2026
Експертите отбелязаха, че преработеният проектобюджет за 2026 г. не предлага цялостна визия за овладяване на разходния натиск. Бяха посочени няколко ключови липси:
· автоматичните механизми за увеличаване на разходите не са премахнати или реформирани, а само временно замразени за 2026 г., което оставя системния проблем нерешен;
· планираните съкращения на незаетите щатни бройки в администрацията бяха определени като положителна, но ограничена и бавна стъпка;
· в бюджета липсват мерки за повишаване на ефективността на ключови публични системи – здравеопазване, социални услуги, администрация и сектор „Вътрешен ред и сигурност“.
Въпреки корекциите, бюджетът остава силно разходно ориентиран и не представя ясна пътна карта за ефективност в ключови публични сегменти. Ако бюджетът за следващата година не бъде приет, държавата ще работи по удължителен закон -сценарий, който създава допълнителна несигурност за бизнес средата и затруднява инвестиционното планиране. Участниците подчертаха нуждата от стабилна управленска рамка и последователни политики, които да осигурят предвидимост за икономиката.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
