Реформите в бюджета вече не са въпрос на идеология, а на оцеляване. Според икономиста доц. д-р Щерьо Ножаров страхът от промени в продължение на години е блокирал възможността за фискална консолидация. Политиците често избягвали структурни корекции, но обществото очаква видима трансформация.
Реформите са належащи, а бързият бюджет е само козметика
Ножаров е категоричен, че съществена промяна в бюджетната рамка може да бъде направена за 5 до 7 седмици – време, необходимо за въвеждане на реални структурни мерки и гаранции за фискална устойчивост. Бюджет, разработен за една седмица, може само да нанесе козметични корекции върху сегашния вариант, но няма как да представлява истинска нова политика.
В изказване пред БНР той настоя за цялостна ревизия на средносрочната бюджетна прогноза. Най-големият проблем на сегашния бюджет е макрорамката, която не е съобразена с актуалните правила на ЕС. „От 2024 г. действат нови регулации, а България вече е договорила средносрочен план за фискална структура. Трябва да има пълно съответствие с препоръката на ЕК от 20 юни“, подчерта икономистът.
Фискалната рамка трябва да бъде ревизирана, за да се намалят разходите
Според Ножаров нивото на фискалните разходи трябва да бъде намалено от 46% към 40%, което може да стане само чрез ревизия на бюджетната рамка и преосмисляне на автоматичните механизми. Законът за публичните финанси позволява тези механизми да бъдат замразени за една година, докато се направи пълен преглед. По изчисления на икономиста това може да освободи около 3 млрд. лв.
Той подчерта, че увеличаването на осигурителната вноска с 2% не дава системно решение. По-скоро трябва да се предприемат структурни реформи в социално-осигурителния стълб и да се преразгледа капиталовата програма.
Преосмисляне на разходите и реален приоритет върху производителността
Капиталовата програма ще бъде засегната от промените, но според Ножаров е важно да бъдат финансирани само онези проекти, които повишават производителността на икономиката. В момента има твърде много инвестиции, които не водят до такива резултати и не подкрепят растежа.
Той уточни, че България може да влезе в еврозоната дори с удължителен бюджет, защото това, което интересува ЕЦБ и ЕК, не е скоростта, а фискалната консолидация и способността на страната да гарантира устойчиви публични финанси.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
