Здраве

Колко дълго оцеляват вирусите върху различни повърхности у дома?

Температурата и материалът могат рязко да променят риска от непряко заразяване

Колко дълго оцеляват вирусите върху различни повърхности у дома?

През последните години все по-голямо внимание се отделя на въпроса какво се случва с вирусите, след като попаднат върху различни повърхности. Нови лабораторни изследвания показват, че не само самият вирус, но и материалът, температурата и средата около него определят колко дълго остава заразен. Резултатите сочат, че стандартните практики за почистване често не отчитат тези фини, но съществени разлики.

Как е проведено изследването

Учените са избрали температури, които отразяват както типичните условия на закрито, така и температурата на човешкото тяло. Вместо да анализират кой е податлив на инфекция, те са се фокусирали върху поведението на вирусите след контакт с различни повърхности. Подобен подход позволява по-добро разбиране на риска от т.нар. фомити – предмети и повърхности, които могат да предават вируси чрез допир.

Уроците от пандемията и други огнища

Още през 2020 г. изследователи тестваха колко дълго пандемичният коронавирус остава инфекциозен върху мед, пластмаса, неръждаема стомана и картон. Тези данни породиха сериозни опасения относно непрякото предаване на вируси. Подобни тревоги се появиха и по-късно, след като Центрове за контрол и превенция на заболяванията установиха, че вирусът на маймунската шарка може да остане активен върху домашни повърхности до около 15 дни.

Защо са използвани вируси, които не заразяват хора

За по-прецизни експерименти учените са използвали бактериофаги – вируси, които инфектират бактерии, а не хора. Тяхното поведение е добре познато и лесно измеримо. Ако различни повърхности и температури влияят по сходен начин върху вируси с различна структура и жизнен цикъл, това означава, че ключовият фактор е самата среда, а не конкретният патоген. Така бактериофагите се превръщат в надежден модел за изследване на физичните принципи, които по-късно могат да бъдат приложени и към човешки вируси.

Как учените измерват „оцеляването“ на вирусите

В продължение на часове изследователите проследявали колко бързо вирусните частици губят способността си да инфектират. Това включвало не само преброяване на активните частици, но и проверка дали останалите могат да се репликират след контакт с нови бактерии. Така се прави разлика между просто наличие на вирусни остатъци и реална инфекциозност.

Медта и топлината като естествен враг на вирусите

Резултатите показват, че медта е особено ефективна. При температура от 37 градуса по Целзий и двата тествани вируса бързо губят инфекциозността си. При единия от тях – phiX174 – половината активни частици изчезват само за около 30 минути. Вторият вирус, T4, се оказва още по-уязвим при същите условия. Това се обяснява с факта, че реакциите на медта се ускоряват от топлината. Предишни изследвания вече са показвали, че медните йони могат да разрушават както генетичния материал, така и външната обвивка на коронавирусите.

Студът удължава живота на вирусите

При температура около 3 градуса по Целзий картината се променя драстично. Вирусните частици се задържат значително по-дълго върху всички повърхности, а в някои случаи броят им остава почти непроменен в продължение на часове. Ниските температури забавят химическите процеси, които увреждат протеините и генетичния материал на вирусите, и така намаляват скоростта на тяхното разрушаване.

Пластмаса и стомана – неочаквано „удобни“ повърхности

При студени условия неръждаемата стомана и пластмасата се оказват особено благоприятни за запазване на вирусната жизнеспособност. Това подсказва, че когато термичното увреждане е по-бавно, самият контакт с материала има по-малко значение, отколкото температурата на средата.

Какво означава това за ежедневието

Като цяло изследванията показват, че условията на повърхността – материал и температура – могат едновременно да удължат или да съкратят живота на вирусите и да повлияят на риска от последващо заразяване. Авторите подчертават, че бъдещи експерименти с повече температурни диапазони, различна влажност и човешки вируси ще бъдат ключови, за да се разбере къде тези закономерности се запазват и къде се нарушават. Това знание може да се окаже решаващо при бъдещи епидемии и при прецизирането на мерките за хигиена и дезинфекция.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай