Дълго време мигрената беше възприемана като досадно, но сравнително безобидно главоболие. Днес науката е на прага да преобърне тази представа изцяло. Изследователите все по-категорично я определят като сложна неврологична болест, която засяга не само главата, а целия организъм.
Над 1,2 милиарда души по света живеят с мигрена. Това я прави втората водеща причина за инвалидизация в глобален мащаб. И въпреки това – тя остава една от най-слабо разбраните медицински диагнози, съобщава BBC.
„Вероятно това е едно от най-зле проучените неврологични заболявания изобщо“, казва проф. Грегъри Дюсор от Университета на Тексас в Далас.
Болка, която не започва от главата
Мигренозният пристъп рядко се появява внезапно. Той често започва много преди болката – с промени в настроението, чувствителност към миризми, светлина или звук, умора, прозяване, странни апетити.
При някои пациенти болката е пронизваща, пулсираща, „като чук отвътре“. При други – пареща, тежка, придружена от гадене, световъртеж, болки в корема или крайниците. Около една четвърт от страдащите преживяват т.нар. аура – светлинни проблясъци, зигзагообразни линии или замъгляване на зрението.
„Целият пристъп е поредица от събития, които започват далеч преди самата болка“, обяснява Дюсор.
Женско заболяване, подценявано с векове
Исторически мигрената е била заклеймявана като „женска слабост“ или проява на истерия – стигма, започнала още през XVIII–XIX век. Макар че около 75% от пациентите са жени, това културно предубеждение сериозно е забавило научните изследвания и финансирането.
„Дълго време се е смятала за психологически проблем, а не за реално неврологично заболяване“, казва д-р Тешамей Монтейт от Университета в Маями.
Последиците са тежки – мигрената засяга хора именно в най-активните им години (между 25 и 55 г.), води до отсъствия от работа, загуба на доходи и преждевременно пенсиониране. Само във Великобритания икономическата цена на мигрената се оценява на 12 милиарда паунда годишно.
Кое я отключва
Шоколад. Сирене. Кафе. Вино. Липса на сън. Стрес. Дълго време тези фактори са смятани за „спусък“ на мигрената. Нови изследвания обаче поставят под въпрос тази логика.
Все по-често учените смятат, че много от т.нар. тригери всъщност са ранни симптоми на вече започнал пристъп.
Пациентът може подсъзнателно да търси определени храни или да усеща по-силно миризми и светлина именно защото мозъкът му вече е в предмигренозно състояние.
„Причинно-следствената връзка често е обърната“, обяснява проф. Питър Гоудсби от King’s College London. „Не миризмата причинява мигрената – мозъкът вече е станал свръхчувствителен към нея.“
Сканирания на мозъка показват свръхактивност в зрителните зони при пациенти, които смятат светлината за тригер – още преди да се появи болката.
Генетичният ключ
Проучвания с близнаци показват, че мигрената има силен генетичен компонент. Ако родител или баба и дядо са страдали от нея, рискът значително се увеличава.
Около 30–60% от случаите се дължат на наследствени фактори, а останалото – на среда, начин на живот и натрупани стресови влияния.
Генетиците вече анализират ДНК на стотици хиляди пациенти, за да идентифицират конкретните гени, свързани с болестта. Оказва се обаче, че мигрената не се дължи на един „дефектен“ ген, а на сложна мрежа от взаимодействия.
Какво се променя?
За първи път учените успяват да наблюдават мигренозен пристъп в реално време – като електрическа активност в мозъка. Това отваря път към по-точни терапии, които не просто потискат болката, а се намесват в самия механизъм на заболяването.
Все по-ясно става и друго: мигрената не е слабост, не е каприз. И не е просто „главоболие“. Тя е хронично, системно заболяване – и едва сега започваме наистина да го разбираме.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
