Обожаваният от феновете секс символ Мики Рурк събира пари, за да си плати наема
Мики Рурк беше обожаван от жените по цялото земно кълбо през 80-те години на миналия век – ръбат красавец, с неустоим поглед, бунтар, мъжкар. Изобщо, нестандартен холивудски творец. Преди дни обаче пресата гръмна с новината, че кинозвездата събира средства, за да си плати наема. Въпреки че е станало с негово знание, той нарече историята унизителна и призова хората да си оттеглят парите. „Да, имам финансови затруднения, но имам храна. Имам банани. Аз съм горд човек, не искам подаяния. Взех назаем от приятел преди време, защото пандемията ми погълна всички спестявания“, каза той, а според западни медии, Мики дължи наем за няколко месеца в размер на около 63 000 долара за къщата, в която живее.
Звездата от „9 седмици и половина“, „Ангелско сърце“, „Дива орхидея“, „Кечистът“, „Харли Дейвидсън и Марлборо мен“, отначало беше възприеман като млад холивудски лъв – актьор с мрачната интензивност на ранния Марлон Брандо, електричеството на Джеймс Дийн и емоционалната сила на Джон Гарфийлд.
„Мики е очарователен като човек и актьор,“ казва Ейдриън Лайн, който го е режисирал в „9 седмици и половина“. „Но изборите, които направи напоследък, бяха ужасни. Ако беше починал по време на снимките на „Angel Heart“, щяха да го обсъждат като Джеймс Дийн. Мъртвите актьори не могат да те разочароват“, заяви преди време Лайн.
Някога Мики Рурк получаваше солидните 3 милиона долара на филм.
Когато си бил на върха, но вече си слязъл оттам, означава, че затворената общност на Холивуд ще се отнася арогантно, тя не прощава на губещите. През последните десетилетия Рурк стана отшелник, възприеман като капризен ексцентрик, известен с това, че руши хотелски стаи, предизвиква главоболия на режисьорите и се отнася с пренебрежение към пресата. Миналата година беше изгонен от британския „Биг брадър“.
Пресата също не е била милостива към нестандартното поведение на звездата. Когато критиците неглижираха „Year of the Dragon“, първият му филм с Майкъл Чимино, той ги нарече „напълно безгръбначни“.
Езикът му е толкова остър, че самият той с тъга осъзнава, че е изгорил много мостове по пътя си. „Когато първо срещнах Алан Паркър, режисьор на „Angel Heart“, той беше чул много ужасии за мен. Накара да седна и каза: ‘Много се страхувам от теб. Чух, че си лошо момче“.
А когато Ким Бейсингър, която партнираше на Рурк в „9 седмици и половина“, беше подканена да опише горещите секс сцени между двамата във филма, тя рязко отвърна, че целувките с Рурк били като „целуване на пепелник.“
„Дори пускаше записи на Били Айдол на снимачната площадка. Преди всяка сцена, Мики изстрелваше „Rebel Yell“ с максимален звук, за да се подготви за кадъра. Това вбесяваше бедната Ким. Но Мики трябваше да го прави по неговия си начин“, смее се режисьорът Лайн.
Козът на Рурк – неговата упорита независимост – постави кариерата му на ниски обороти през последните години. Но това го прави огромна звезда във Франция, където кинолюбителите го смятаха част от американските филмови „ноар“ бунтовници. Навремето това му печели и много почитатели, включително младите актьори Шон Пен и Мат Дилън, които виждат в Рурк холивудски бунтовник с кауза – безстрашен артист със страстни убеждения.
За актьора Дон Майкъл Пол, който е написал сценария за „Harley Davidson and the Marlboro Man“, Рурк е кино икона. „Той е изключително убедителен. Има огън – интензивност – каквато се вижда само при великите актьори. Но това, което го отличава, е, че няма бронята, която повечето хора имат. Виждаш болката. Има проблем в тези очи“.
Мики Рурк е имал бурно детство, но категорично отказва да говори за семейството или младите си години. Придържа се към кодекса на антигероя: никога не се оплаквай, никога не обяснявай.
Израснал в трудно кварталче в Маями, Рурк прекарва голяма част от тийнейджърските си години като аматьор боксьор, надявайки се да следва стъпките на идола от детството си – Мохамед Али, който е отказал тежката титла, за да остане верен на религиозните си убеждения. След сътресения и разкъсана става на рамото, Рурк се обръща към актьорството. Но винаги се държи като боец.
„Има хора, които уважавам. Брандо винаги е действал по своя начин и е бил велик. Ал Пачино е запазил корените си и никога не се е продал. А после всички останали...“, коментира Рурк и обобщава, че с напредване на възрастта осъзнава, че киноиндустрията се задоволява с всичката посредственост на земята.
Според приятели на Мики, той е прекрасен човек, но омразата му към Холивуд е повлияла на актьорската му игра.
За него актьорството е контрол, а боксът- свобода.
„Не ми пречи, ако някой ме удари в носа. Не мога да понеса обаче, ако ме забият нож в гърба“, казва той.
А ако искате да чуете хубави думи за Мики Рурк, попитайте Бил Слейтън, влиятелния треньор по бокс, собственик на Broadway Boxing Gym, който е обучавал боксьори като Кен Нортън и Майкъл Докес. „Мики е прекрасен, обикновен човек,“ казва Слейтън, който е го е тренирал навремето. И уточнява, че актьорът обича да бъде с „малките хора“, както и че е много щедър.
Освен това Слейтън е убеден, че мястото на Рурк е на ринга. От 13-годишен той прекарва свободното си време в 5th Street Gym, легендарна зала по бокс, която е родила множество шампиони, най-известен сред които е Мохамед Али.
„Идолизирах Али. Рядко е имало хора, на които да се възхищавам или да поставям на пиедестал. Но когато той влезе в залата, мястото оживяваше“, светват очите му когато говори за него. Рурк дори взема съвети за актьорството от Али.
Като млад, Мики Рурк се отправя към Ню Йорк и се присъединява към Actor’s Studio, където бързо си изгражда репутацията на завладяващ актьор – и също толкова бързо влиза в конфликт с гуруто на студиото Лий Страсбърг. „Много го уважавам, но това място беше като гробница на тъмнината. Всеки се страхуваше да не се провали. Всеки се страхуваше от Лий. Всички бяха толкова уплашени, че цялото място се превърна в капан. Никога не съм виждал някой да напусне, освен Ал Пачино и Харви Кайтел“, споделял е Мики.
Един ден, след като Страсбърг строго критикува една от сцените на Рурк, двамата имат шумен сблъсък. Рурк напуска студиото и никога не се връща. „Чувствах се свободен. Не исках повече да бъда подчинен на никого“, спомня си той.
Няколко месеца по-късно получава първата си филмова роля – като палежник в „Body Heat“, която му носи големи овации. Следващата му роля – зависимият хазартен играч в „Diner“ на Бари Левинсън – кара всички да го забележат. А в „9 седмици и половина“ и „Year of the Dragon“ той вече е звезда.
Но след „Ангелско сърце“, който получава смесени отзиви, кариерата му започва да изпада в минорни тонове.
Най-личният филм на Рурк, „Homeboy“, който е написал на салфетки в кафене и работил по него седем години, изчезва без следа. Рурк обвинява продуцента му Елиът Кастнър. „Никога не видях нито цент за този филм,“ казва той. „Чувствах се предаден. Научих голям урок – никога не се доверявай на едното ръкостискане. Думите на хората нямат значение в този бизнес“.
За много критици екстравагантният външен вид на Мики символизира падението му като сериозен актьор.
„В Европа оценяват усилията ми. Актьорството е въпрос на избори. Понякога работят. Понякога се провалят. Не правя филми, за да угаждам на всички. Просто следвам това, в което вярвам, и го следвам на 100%“, казва той.
„Това, което прави Мики толкова завладяващ, е че в сърцето си той наистина е дете. Мики е по-уязвим, отколкото някога ще покаже. Веднъж живееше сам в къща в Холивуд Хилс. Когато вятърът духаше посред нощ, къщата започваше да скърца. И Мики толкова се страхуваше, че трябваше да се изнесе и да се настани в хотел. Той е като дете, страхуващо се да остане само през нощта“, обяснява негов почитател от киноиндустрията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
