Европа винаги е била магнит за туристи - заради богатото си културно наследство, разнообразната архитектура, историята, гастрономията и уникалния начин на живот. Данни на Световната организация по туризъм сочат, че през 2024 г. Европа е посрещнала над 750 милиона международни туристи - число, което надвишава нивата отпреди пандемията.
С този приток идват и проблемите. Пренаселените градове, замърсяването, скокът в наемите и цените на жилищата, разрушаването на културната идентичност и изтощаването на местната инфраструктура доведоха до нарастващо недоволство сред европейците. От Италия до Испания, от Гърция до Нидерландия - все повече местни жители излизат на улицата, протестирайки срещу това, което те наричат "туристическа инвазия", а анализаторите - свръхтуризъм.
Кое причинява свръхпосещенията?
Сред факторите, водещи до рекордните постижения на Стария континент, са евтините полети, социалните медии, лекотата на планиране на пътувания с помощта на изкуствен интелект и това, което служители на ООН по туризъм наричат ??силни икономически перспективи за много богати страни, които изпращат туристи въпреки някои геополитически и икономически напрежения.
Граждани на страни като САЩ, Япония, Китай и Великобритания осъществяват най-много международни пътувания, особено до популярни дестинации, като Барселона в Испания или Венеция в Италия. Те пренаселват тези места сезонно, създавайки неравномерно търсене на жилища и дори водни ресурси. Но въпреки общественото недоволство от многото чужди посетители, някои туристически служители смятат, че те могат да бъдат управлявани с подходяща инфраструктура.
Министърът на туризма на Италия Даниела Сантанче заяви тези дни, цитирана от Асошиейтед прес, че според нея туристическите потоци в пренаселени места като галериите Уфици във Флоренция, където се помещават едни от най-известните произведения на изкуството в света, биха могли да се управляват по-добре с изкуствен интелект, като туристите ще могат да купуват билети, когато резервират пътуването си, дори месеци предварително, за да се предотвратят пикове.
Тя се противопоставя на идеята, че Италия, която подобно на всички свои южноевропейски съседи е посрещнала повече международни посетители през 2024 г. от цялото си население - има проблем с твърде много туристи, добавяйки, че повечето посещения са в рамките само на 4% от територията на страната, т.е. натоварването е само на ограничени места. "Това е феномен, който абсолютно може да бъде управляван", казва Сантанче. "Туризмът трябва да бъде възможност, а не заплаха - дори за местните общности. Ето защо се фокусираме върху организирането на потоците", обяснява тя.
Най-голямата беда
Страните по бреговете на Средиземно море водят негативната класация. Домакинът на последните Олимпийски игри Франция - най-голямата световна дестинация - миналата година е приела 100 милиона международни посетители, докато втората - Испания - е приела почти 94 милиона - почти двойно повече от собственото си население.
През последните две години в Испания редовно избухват протести. В Барселона водният пистолет се превърна в символ на антитуристическото движение, след като протестиращи напръскаха нищо неподозиращи туристи, носещи плакати с надпис: "Един турист повече, един жител по-малко!".
Натискът върху инфраструктурата е особено остър на испанските Канарски и Балеарски острови (вторите със станалия печално известен курорт палма де Майорка), които имат общо население от по-малко от 5 милиона души. Всеки от архипелазите е бил посетен от над 15 милиона души миналата година.
На други места в Европа, пренаселеността с туристи е засегнала най-популярните места в Италия, включително Венеция, Рим, о. Капри и Верона, където се развива действието на "Ромео и Жулиета" на Шекспир. На популярното крайбрежие на Амалфи, приложението за споделено пътуване Uber предлага частни разходки с хеликоптер и лодка през лятото, за да се избегне тълпата.
Гърция, която миналата година е посетена от близо четири пъти повече туристи от собственото й население, се бори с напрежението върху доставките на вода, жилищната криза и недостатъчното електрозахранване през летните месеци, особено на популярни острови като Санторини, Миконос и др.
Вредата от прекомерните пътувания
В Испания активисти на движението против свръхтуризма, анализатори и правителството обясняват, че феноменът повишава разходите за жилища в градските центрове и други популярни места поради разпространението на отдаването на апартаменти и къщи с краткосрочен наем на чужди посетители. Други оплакват промените в самия характер на градските квартали, които най-много привличат туристите.
В Барселона и другаде активисти и учени заявиха, че в популярните сред чужденците квартали местните магазини са заменени от търговци на сувенири, международни вериги и модерни заведения за хранене.
На някои от най-посещаваните острови на Гърция туризмът съвпада с недостига на питейна вода, тъй като сушата е обхванала средиземноморската страна с население от 10,4 милиона души.
Във Франция Лувърът, най-посещаваният музей в света, затвори врати тази седмица, след като служителите му обявиха стачка, предупреждавайки, че съоръжението се разпада под тежестта на свръхтуризма, оставяйки хиляди посетители с билети на опашка под палещото слънце.
Ангелос Варварусис, учен и урбанист, който работи в Барселона и Атина и изучава индустрията в дълбочина, смята, че свръхтуризмът рискува да наложи "монокултура" в много от горещите точки на Европа. "Това е съчетано с постепенната загуба и изместване на други социални и икономически дейности", каза Варварусис.
Как се справят властите
Испанското правителство вече дава знаци, че иска да се справи с това, което властите наричат най-голямото предизвикателство пред управлението на страната - жилищната криза.
Миналия месец властите на Иберийския п-в наредиха на Airbnb да премахне почти 66 000 имота, за които се твърди, че са нарушили местните правила. Миналата година Барселона пък обяви план за постепенно премахване на всички 10 000 апартамента, лицензирани в града за краткосрочно отдаване под наем, като това трябва да стане до 2028 г. Длъжностни лица заявиха, че мярката е за запазване на предлагането на жилища за постоянно пребиваващите жители.
На други места властите се опитаха да регулират туристическите потоци, като ограничиха нощувките или наложиха такси за тези, които посещават с круизи. В Гърция, считано от 1 юли, се налага круизен данък на посетителите на островите в размер на 20 евро за популярни дестинации като Миконос и 5 евро за по-малко посещавани острови като Самос. Правителството също така насърчава посетителите да търсят по-тихи места.
За да се облекчат проблемите с водата, водни цистерни от континентална Гърция са помогнали на страдащите от сушата острови, а те също така вкарват в действие технологии за обезсоляване на морска вода, за да я направят годна за пиене. В столицата Атина мерките включват поетапно разсрочване на работното време на Акропола.
В Италия Венеция възстанови входната такса тази година, която беше изпробвана миналата година за еднодневни туристи, които ще трябва да платят между 5 и 10 евро, за да влязат в града през пиковия сезон. Европа се бори не само с физическото натоварване от масовия туризъм, но и с по-дълбоките последици от загубата на идентичност, социалното разслоение и културната ерозия. Предизвикателството пред Стария континент не е да спре туризма, а да го трансформира. Само чрез устойчиви политики, сътрудничество между власти, бизнес и местни общности, както и чрез съзнателни туристи, Европа може да продължи да бъде дестинация не само за селфита на един или друг обект от историята, но и за истинско преживяване - за гостите и домакините едновременно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
