Работодателите и КНСБ подкрепиха новата формула, „Подкрепа“ предупреди, че работещите ще бъдат ощетени
Колко трябва да получава човек, за да може да живее нормално, и колко може да плаща бизнесът, без да губи конкурентоспособност? Тези два въпроса отново сблъскаха държавата, работодателите и синдикатите. След поредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) стана ясно, че минималната заплата за 2027 г. ще се определя по нова формула, но единодушие за нея няма. На масата са три ключови суми - сегашните 620,20 евро, възможните 672,80 евро и около 692 евро, които биха се получили по стария механизъм.
Защо тристранката отново не постигна съгласие
Заседанието на НСТС завърши без пълно съгласие за начина, по който занапред ще се изчислява минималната работна заплата (МРЗ). Работодателските организации подкрепиха предложението на правителството, както и КНСБ. КТ „Подкрепа“ обаче категорично отказа да го приеме.
Спорът не е дали минималната заплата трябва да съществува, нито дали хората се нуждаят от по-високи доходи. Разделението е по същество - какви икономически показатели трябва да определят увеличението и доколко новата формула ще защитава покупателната способност на работещите.
620 евро сега, възможни 672 евро догодина
За да се разбере спорът, най-напред трябва да се видят конкретните числа. В момента минималната работна заплата е 620,20 евро. Това е брутната сума, преди удържането на осигуровки и данък. Следователно парите, които работещият получава по банковата си сметка, са по-малко.
По новата формула минималното възнаграждение за 2027 г. трябва да бъде между 620,20 и 672,80 евро. Ако правителството избере максимума, увеличението спрямо сегашната заплата ще бъде 52,60 евро месечно, или 631,20 евро повече брутно възнаграждение за една година.
Но има важна подробност: 672,80 евро е горна граница, а не вече одобрена заплата. Кабинетът може да определи и по-ниска сума в допустимия диапазон.
Точно тук възниква конфликтът. Според КТ „Подкрепа“ досегашната формула би довела до минимална заплата от около 692 евро. Това е с 19,20 евро повече от максимума по новия механизъм. За дванадесет месеца разликата е 230,40 евро брутно. Именно тези близо 20 евро месечно са в центъра на синдикалния спор.
Четири показателя ще определят заплатата
Социалният министър Наталия Ефремова обясни, че новият механизъм заменя досегашното обвързване на минималното възнаграждение основно с един показател - средната работна заплата. Вместо това ще се използват четири критерия, чрез които държавата ще се опитва да съчетае потребностите на работещите и възможностите на икономиката.
Първият е поскъпването на стоките и услугите от малката потребителска кошница. Вторият е изменението на медианната заплата - сумата, която разделя работещите на две равни групи, като половината получават по-малко, а другата половина повече.
Третият показател е растежът на средната брутна работна заплата. Четвъртият измерва производителността на труда, като отчита развитието й за десетгодишен период.
Финансовият министър иска заплата близо до максимума
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев също се обяви за възможно най-висока минимална заплата в рамките на договорения диапазон. „Ние правим всичко възможно размерът на минималната работна заплата да бъде колкото се може повече към горната граница на този диапазон“, заяви Донев пред журналисти през септември.
Работещите губят поне 20 евро на месец
Най-острата критика дойде от главния икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. Според него новият механизъм няма да осигури на хората с най-ниски доходи увеличението, което им се полага.
„Ние сме единствената структура, която не подкрепи формулата за минималната работна заплата. Според нас тя ощетява работещите, на първо място. На второ място, не кореспондира с текста на вече приетия Кодекс на труда, с който се правят изменения в член 244“, заяви Кацарчев.
„От тази формула, която се предлага, имаме ощетяване на минималната работна заплата с поне 20 евро на месец, подчерта Кацарчев.
Аргументът на „Подкрепа“ е, че дори минималната заплата да се увеличи, хората могат да получат по-малък ръст, отколкото биха получили по досегашните правила.
Работодателите: Не искаме да ощетяваме никого
Срещу тези критики застана заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. Тя подчерта, че новият механизъм е резултат от продължителни преговори, в които всички страни са направили компромиси.
„Нашата цел категорично не е да ощетяваме когото и да било. Нашата цел е да оформим един механизъм, който занапред да позволява, първо, участие на социалните партньори и, второ, да се съобразява както с потребностите на работещите, така и с възможностите на икономиката“, заяви Минчева.
За работодателите е важно увеличението на минималното възнаграждение да не се разглежда отделно от разходите на предприятията. По-високата заплата означава и по-големи разходи за осигуровки, което е особено чувствително за малките фирми и за дейностите с ниска производителност.
Заплатата ще върви нагоре, въпросът е колко бързо
За разлика от „Подкрепа“, КНСБ застана зад правителственото предложение. Президентът на конфедерацията Пламен Димитров призна, че механизмът не е съвършен, но го определи като приемлив компромис между социалните потребности и икономическите възможности на страната. „Ние смятаме, че към настоящия момент тези показатели дават добро отражение и баланс на социалните и икономическите параметри, които трябва да бъдат измерени“, заяви той.
Според Димитров основното предимство е, че новата формула не допуска намаляване на минималното възнаграждение под размера от предходната година. „Този механизъм движи минималната заплата нагоре. Има ли колебания по този въпрос? Няма. Колко нагоре и колко бързо - това вече е въпрос на разчети, сметки и динамика на четирите показателя“, обясни президентът на КНСБ.
Синдикатът обаче настоява показателят за издръжката на живота да заеме по-важно място в бъдеще. Пламен Димитров подчерта, че използването на малката потребителска кошница трябва да бъде временно решение, докато бъде разработена по-пълна методика за измерване на необходимите средства за живот.
Кога ще стане ясна окончателната сума
По новите правила работодателите и синдикатите ще трябва да приключват ежегодните преговори за минималната заплата до 15 май, а правителството да определя размера за следващата година до 15 август. Предвижда се и на всеки три години да се прави оценка дали минималното възнаграждение е достатъчно спрямо разходите за живот и състоянието на икономиката.
Кабинетът предложи 660 евро. Радев: Размерът не е окончателен
Правителството предлага минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. да бъде 660 евро. Проектът на постановление на Министерския съвет е публикуван в Портала за обществени консултации. Предложеният размер е с 12,80 евро по-нисък от максимално възможните 672,80 евро, за които по-рано съобщи министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Ако предложението бъде прието, минималната работна заплата ще се увеличи с 39,80 евро, или с 6,4% спрямо сегашните 620,20 евро. Минималната часова ставка ще бъде 3,98 евро при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица.
От Министерството на труда и социалната политика посочват, че увеличението ще стимулира активността на пазара на труда, ще допринесе за повишаване на най-ниските възнаграждения, ограничаване на неравенството в доходите и бедността, както и за подобряване на покупателната способност и жизненото равнище на населението.
Срокът за обществено обсъждане е две седмици - до 28 октомври. От ведомството обясняват, че съкратеният срок е необходим за своевременното приемане на постановлението и планирането на разходите при подготовката на държавния бюджет за 2027 г.
Междувременно премиерът Румен Радев заяви пред журналисти в Брюксел, че размерът на минималната работна заплата все още не е окончателно определен. Той коментира недоволството на синдикатите и опозицията от предложените 660 евро, както и подготвения за 16 октомври синдикален протест.
„Ако питате мен, искам минималната работна заплата да бъде поне 1000 евро, но нямаме такава възможност“, каза министър-председателят. „Знаете в какъв прекомерен дефицит заварихме нашия национален бюджет“, допълни Радев.
