Вестник "Стандарт"

„Грабването“ - новата заплаха за края на света!

От пророчеството до TикТок

„Грабването“ - новата заплаха за края на света!

Как апокалиптичната вяра завладява социалните мрежи и остава жива вече два века

Ако смятате, че краят на света е близо, трябва да знаете какво представлява Грабването the Rapture). Най-просто казано, това е вярата в някои протестантски църкви на Запад, че във всеки момент Иисус Христос ще слезе от облаците, ще „грабне“ всички, които истински вярват в Него и ще ги възнесе на небето. Онези от вярващите, които вече са починали, ще възкръснат и също ще бъдат приети в небесата.

Модерната мания

Евангелски християни в ТикТок постоянно предсказват, че Грабването ще настъпи „още тази седмица“. Според тях, когато това стане, останалите хора ще бъдат „оставени“, без да знаят къде са изчезнали мнозина от познатите им. Поради това учението често е наричано „теология на Оставените“.

Идеите за бързото пришествие и спасението „на секундата“ имат силно емоционален заряд в съвременната култура, отбелязва в своя статия в изданието The Conversation професорът по История на религиозната мисъл в Университета на Куинсланд Филип Олмънд.

В ТикТок, чиято аудитория е млада и емоционално ангажирана, видеа с предсказания за края на света се разпространяват вирусно. Социолози на религията твърдят, че подобни очаквания се засилват в моменти на криза - икономическа, политическа или екологична. Платформи като ТикТок лесно превръщат апокалиптичните идеи в дигитална сензация, защото кратките формати и силните визуални образи подхранват усещането за спешност.

За последователите на това учение в рамките на консервативния евангелски протестантизъм значителни части от Библията, особено „Откровение на св. Иоана Богослова“ (от Новия завет) и „Книга на пророк Даниила“ (от Стария завет), се отнасят до събития, които тепърва ще настъпят като край на света, в т.ч. Второто пришествие на Христос, възкресението на мъртвите и окончателният Божи съд над цялото човечество, който ще раздели спасените от осъдените.

Но що се отнася до самото Грабване, решаващият текст е в „Първо послание на свети апостол Павел до солуняните“ (4:16-17), където в българския синодален превод четем: „Понеже Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, с глас на архангел и с тръбата Божия; и мъртвите в Христа ще възкръснат първи; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, да посрещнем Господа във въздуха; и така винаги ще бъдем с Господа.“

Голямата скръб

Грабването е първото от две ключови учения, които „теологията на Оставените“ добавя към традиционното християнско разбиране за края на света. Второто е Голямата скръб (the Tribulation). Според повечето богослови от това течение след Грабването ще настъпи период от седем години на страшни изпитания на земята, основан на тълкуването на Даниил 9:24-27. Именно тук се правят сложни изчисления със „седмиците“ на пророка, които някои теолози четат като седемгодишен цикъл на бедствия.

В тази епоха според учението ще се появи Антихристът, т.е. „синът на сатаната“, световен владетел, противник на Христос, който ще се представя за Него. В Библията е наречен „звяр, който излиза от морето, имащ десет рога и седем глави“ (Откровение 13:1), „малкият рог“ (Даниил 7:8) и „човекът на беззаконието“ (2 Солуняни 2:3), чийто номер е 666 (Откровение 13:18). Християните, грабнати на небето, ще бъдат защитени от тези седем години на природни бедствия, войни, глад и гонения.

Някои богослови извън движението, като англиканския мислител Джон Стот, критикуват тези буквални хронологии. Той подчертава, че опитите да се превърнат пророчествата в точни графици рискуват да пропуснат духовния им смисъл. Други, като представителите на т.нар. амилениализъм, виждат в „седемте години“ символ на борбата между добро и зло, а не реален календарен период.

Хилядолетният спор

След седемте години на Голямата скръб Христос ще се върне заедно със Своите светии, за да воюва и победи сатаната, Антихриста и техните сили в битката при Армагедон. Повечето последователи на тази теология вярват, че тогава Христос ще установи Своето царство на земята и ще царува от Йерусалим хиляда години. Той ще управлява заедно със Своите християнски последователи и с онези евреи, които през времето на Голямата скръб са признали Исус за Месия.

Още ранните християнски автори като Тертулиан и Ириней са разсъждавали за хилядагодишно царство, но в православната и католическата традиция то се тълкува предимно символично, като духовно царство, а не буквален земен период. Съвременни богослови като Дж. И. Пакър също напомнят, че спасението е универсално и не може да се сведе до политическа карта или етнически граници.

Някои критици отбелязват, че свързването на библейски пророчества с държавата Израел след 1948 г. има и политически измерения. Подкрепата на евангелски среди за съществуването на Израел често се обяснява с очакването, че еврейският народ ще приеме Христос в края на дните, което според тях ще изпълни пророчествата.

Раждането на едно ново учение

В историята на християнската мисъл идеята за Грабването преди Голямата скръб е сравнително нова. Тя се оформя през 30-те години на XIX век в богословието на англиканския проповедник Джон Нелсън Дарби, член на движението „Плимутски братя“. Дарби разделя историята на Божието действие на „диспензии“ - епохи, в които Бог се открива различно, и твърди, че Църквата ще бъде взета на небето, за да избегне изпитанията.

Учението става популярно в Съединените щати, след като е включено в бележките на „Библията с препратки на Скофийлд“ от 1909 г., редактирана от Сайръс Ингарсън Скофийлд. Именно тези бележки правят концепцията достъпна за милиони читатели. През 1970 г. книгата „Последната велика планета Земя“ (The Late Great Planet Earth) на Хал Линдзи продава над 28 милиона екземпляра и превежда идеята за Грабването на езика на масовата култура. „Ще дойде ден, който само Бог знае, за да отведе всички, които вярват в Него. Той идва, за да срещне всички истински вярващи във въздуха“, пише Линдзи.

Окончателната популярност идва с поредицата „Изоставен“ (Left Behind, 1995–2007) на Тим ЛаХей и Джери Б. Дженкинс, продадена в над 65 милиона екземпляра и превърната във филмова серия. Тези книги съчетават библейски текстове с елементи на трилър и така превръщат Грабването и Голямата скръб в част от масовата култура.

Мечтата за по-добър свят

За мнозина светът и без друго изглежда място на скърби и изпитания. „Всичко е разпокъсано, всичко е изгубило своята връзка“, казва поетът Джон Дън. Учението за Грабването не е само богословска спекулация. То функционира като психологическа утеха. В моменти на страх и несигурност надеждата, че човек може да бъде пренесен в небето и да избегне световните бедствия, е силно въздействаща. Психолозите я определят като своеобразен защитен механизъм, а социолозите като утопичен стремеж към справедлив свят, в който ще се върнем, след като всичко се пречисти.

Това обяснява защо апокалиптичните идеи се появяват отново и отново в различни исторически епохи - от Средновековието, когато комети и чумни епидемии се тълкуват като „знаци за края“, до ХХ век с ядрената заплаха и Студената война. Днес климатичните промени, глобалните пандемии и геополитическите конфликти играят същата роля. Те събуждат чувството, че светът е на ръба на катастрофа, и правят разказите за Грабването отново актуални.

Културолози като Питър Л. Бъргър отбелязват, че религиозните движения, които предлагат „врата за бягство“, са особено привлекателни в общества с бързи технологични промени и социални размествания. Дори хора, които не се определят като вярващи, често се увличат от художествени версии на апокалипсиса, от филми и сериали до музика, защото тези истории дават форма на колективния страх и същевременно обещават възраждане.

Въпреки критиките, учението за Грабването продължава да вдъхновява милиони вярващи. За тях то е не просто предсказание, а израз на жива вяра и на надежда за окончателна победа на доброто над злото. Мнозина виждат в него не бягство от реалността, а призив за духовна будност и морална отговорност. Ако Христос може да дойде всеки миг, човек е призван да живее в готовност, да проявява милосърдие и да се грижи за света около себе си. Така парадоксално едно учение за внезапно изчезване се превръща в стимул за по-пълноценен живот тук и сега, дори в епохата на ТикТок и виртуалните сензации.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай