Десетилетия наред Алжир поддържа дипломатически отношения с Техеран, белязани от посредничество и дискретна лоялност в ключови моменти от историята. На 8 април, 60 дни преди началото на войната между Израел и Иран, президентът Абделмаджид Тебун прие ръководителя на иранската дипломация Абас Арагчи в двореца Ел Мурадия. Вторият пък връчи покана за официално посещение в Иран.
Въпреки че войната Израел-Иран окончателно застрашава пътуването на алжирския президент до земята на аятоласите, поканата подчертава възхода в алжирско-иранските отношения.
На съдбовния 13 юни алжирската дипломация бързо осъди израелската офанзива срещу Иран, позовавайки се на „агресия, която не би била възможна без безнаказаността, на която се радва агресорът“. От трите страни от Магреба Алжир е единствената, която изразява недвусмислена подкрепа за Иран. Двете страни имат нещо общо - те смятат Израел за заклет враг.
Това е така, защото между Алжир и Техеран има дълга история на оказване на взаимни услуги, макар да има и разриви, и помирения. През 70-те години на миналия век, когато Алжир е бил Мека на революциите, президентът Бумедиен инвестира в операция, насочена към уреждане на стария спор между Иран и Ирак за речните граници между Тигър и Ефрат. През март 1975 г., след няколко месеца дискусии под патронажа на алжирците, шах Мохамед Реза Пахлави и Саддам Хюсеин подписаха споразумение в Алжир, с което сложиха край на този отдавнашен конфликт.
Златният век на алжирската дипломация
С това започна златният век на алжирската дипломация, чиито услуги Иран потърси четири години по-късно. Случва се през ноември 1979 г., 11 месеца след началото на Ислямската революция, водена от аятолах Хомейни. След това въстание, което свали режима на шаха и го принуди да бяга в чужбина, стотици ирански студенти нахлуха в американското посолство в Техеран и взеха 63-ма души за заложници. Америка беше в шок, а светът следеше тази ситуация с нейните непредсказуеми последици ден след ден. Около десет от служителите, държани от тези студенти, бяха освободени.
Пускането на останалите заложници беше допълнително компрометирано, когато операция на ЦРУ, стартирана през април 1980 г. с кодово име „Орлов нокът“, се превърна във фиаско в иранската пустиня. Тази невъзможна мисия опетни края на първия (и единствен) мандат на президента Джими Картър, който беше наследен на поста от Роналд Рейгън. Как можеше новите ирански лидери да бъдат принудени да се откажат и да върнат заложниците у дома? Този въпрос дълго оставаше без отговор…
След това Алжир беше поканен да осъществи посредническа операция, която беше водена от външния министър Мохамед Седик Беняхия - умел преговарящ и опитен дипломат. Алжирското посредничество беше още по-търсено, тъй като Алжир вече беше помолен през 1978 г. от ливанския шиитски лидер Муса Садр да предложи убежище на Хомейни, преди той да намери подслон във Франция.
След месеци на преговори между Вашингтон, Париж и Техеран, Беняхия успя да накара двете страни да подпишат споразумение в Алжир на 19 януари 1981 г., според което Съединените щати се съгласиха да не се намесват във вътрешните работи на Иран и да вдигнат замразяването на иранските активи. В замяна Иран прие да освободи пленниците. На следващия ден 52-мата американски заложници излязоха на пистата на летището в Алжир след 444 дни плен. Америка ще бъде вечно благодарна на алжирците. Аятоласите на власт в Иран ще бъдат също толкова благодарни.
Разлъката между 1993 и 2001 г.
Докато войната между Ирак и Иран бушуваше от септември 1980 г., погребвайки по този начин Алжирското споразумение от 1975 г., дипломацията на Алжир отново бе призована да изиграе своята роля в спирането на тази кръвопролитна лудост между двете съседни държави. И именно Седик Беняхия беше натоварен с тази мисия, която щеше да бъде прекъсната от ужасна трагедия. На 3 май 1982 г. самолетът, превозващ Беняхия обратно от мисия в Техеран, прелиташе над турско-иранската граница, когато беше унищожен от ракета, изстреляна от друг самолет. Алжирският министър, осем членове на неговата делегация и четиримата от екипажа загинаха.
Кой свали самолета на преговарящите? Иракчани и иранци се обвиниха взаимно. Но след месеци разследване алжирците представиха резултатите от разследванията си на Саддам Хюсеин в двореца му в Багдад. Изправен пред свършен факт, Хюсеин призна отговорността на военновъздушните си сили и предложи обезщетение, което Алжир отказа. По ирония на съдбата Седик Беняхия избегна смъртта година по-рано, когато самолетът му се разби близо до летището в Бамако в Мали.
За голяма част от алжирците теократичният режим на Иран остава без благодарност и признание. В началото на 90-те години ислямското движение беше на ръба на властта в Алжир, отчасти благодарение на подкрепата и на Иран. Когато страната изпадна в гражданска война през януари 1992 г., алжирската армия и разузнавателните служби бяха убедени, че иранците помагат и финансират въоръжени ислямски групировки, които сеят терор.
До такава степен, че през март 1993 г. Алжир прекъсна дипломатическите си отношения с Техеран и отзова посланика си в Судан, друга страна, която подкрепяше алжирските терористи. Спорът продължи до 2001 г., когато президентът Бутефлика реши да възстанови връзките си с Иран. Той посети Техеран два пъти - през 2003 г. и 2008 година.
Дори трябваше да го направи отново през 2010 г., но пътуването беше отменено. На свой ред той беше домакин на Мохамед Хатами в Алжир през 2004 г. и на Махмуд Ахмадинеджад през 2007 и 2010 г. (и двамата президенти на Иран). По това време иранските лидери можеха да разчитат на Бутефлика да подкрепи „правото на Иран да придобива ядрени технологии за мирни цели“. Но и това не помогна на Техеран…
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
