В тази забравена долина хората още разговарят с феи!

На 650 километра от Исламабад, сред снежни върхове, черешови дървета и древни пътища на коприната, се крие едно от най-необикновените места в света. Тук овцете водят туристите по планинските пътеки, десет езика звучат в малките селца, а местните жители продължават да търсят съвет от жена, за която вярват, че общува с приказни същества.

Внимателно се катеря по стръмния склон, покрит с подвижни камъни, и се опитвам да не изоставам от стадо рунтави бели овце. При всяка несигурна стъпка изпод краката ми се свличат камъчета, предизвиквайки миниатюрни свлачища.

Овцете обаче изобщо не се притесняват. Те уверено напредват по опасния планински склон, сякаш знаят наизуст всяка извивка на пътеката. Водят ме като опитни екскурзоводи към място, откъдето се разкрива невероятна гледка.

Изведнъж спират и започват спокойно да пасат.

Опитвам се да си поема дъх и поглеждам надолу.

Пред мен се простира долината Ишкоман в Северен Пакистан, обградена от заснежени върхове и прорязана от светлите води на ледников поток. Нежнорозови черешови цветове обрамчват тесните планински завои, които се спускат към малкия туристически хостел Coyote Den Ishkoman.

Това е моят дом за седмицата – пасторално убежище сред планините, където ме очакват преходи към високите върхове и среща с жена шаман, за която местните разказват, че разговаря с феи.

Така започва необикновеният пътепис на Джина Труман за BBC Travel – разказ за един от най-слабо посещаваните планински райони в Пакистан, където древните вярвания съжителстват със съвременния живот.

650 километра с мотоциклет към края на света

За да достигне високопланинската долина Ишкоман, разположена в пакистанския регион Гилгит-Балтистан, пътешественичката решава да предприеме пътуване от 650 километра с мотоциклет.

Така заменя задръстените улици и смога на столицата Исламабад с чист въздух, открити небеса и необикновени планински пейзажи.

Ишкоман се намира близо до Ваханския коридор на Афганистан и е сред най-рядко посещаваните планински райони в страната.

Пътуващите, които искат да стигнат по-бързо, обикновено избират кратък вътрешен полет до Гилгит, макар тези полети да са известни с честите си нарушения на разписанието.

След кацането следват още четири-пет часа с такси.

Пътуването с автобус по суша може да отнеме над 20 часа.

Но ако човек иска истински да почувства разнообразието на пакистанските пейзажи, нищо не може да се сравни със свободата на открития път.

Джина наема мотоциклет с двигател от 150 кубически сантиметра, украсен в стила phool patti – ярката, многоцветна традиция на пакистанската автомобилна декорация, която превръща камионите и другите превозни средства в истински подвижни произведения на изкуството.

Предстои ѝ тридневно пътешествие през планините.

Първо излиза от подредените като решетка улици на Исламабад, след което поема на север по прочутата Каракорумска магистрала.

Тя е сред най-високите асфалтирани международни пътища в света и следва част от маршрута на древния Път на коприната.

Шосето се извисява високо над тюркоазените води на река Инд, която тече далеч долу в долината.

От град Бешам през Чилас до Гилгит всеки следващ завой открива нови и нови заснежени върхове.

Над всичко доминира величественият Нанга Парбат, висок 8126 метра – един от най-внушителните осемхилядници на планетата.

След оживените пазари на Гахкуч пътят се стеснява до тънка асфалтова лента, която следва извивките на терена и отвежда пътешествениците навътре в отдалечената долина.

През трите дни Джина спира само за снимки, нощувки в крайпътни къщи за гости и чаши горещ чай с униформените служители на полицейските контролни пунктове.

Накрая, уморена от дългото пътуване, преминава през дървените порти на Coyote Den в селцето Чаторкханд.

Къщички от камък, розови градини и никакво бързане

След пристигането времето сякаш престава да има значение.

Часовете минават в разходки из градините, често в компанията на овцете, които свободно се движат из имението.

Джина бере райски ябълки заедно със Сана Марват и Алекс Рейнолдс – двете жени, които управляват обширния туристически комплекс.

Те са създали достъпно място за настаняване, предназначено за пътешественици, мотористи и хора, които предпочитат приключенията пред луксозните хотели.

„Ишкоман е известен с каменната си зидария“, обяснява Рейнолдс.

„Дървеният материал, използван за строителството, идва изцяло от местни борове и тополи, а камъните са взети от близките водни течения.“

Резултатът е малко селище от каменни къщички, разпръснати сред градина с рози.

Прозорците са украсени с цветни стъкла, по стените висят пъстри местни килими, а вечерята неизменно се сервира по семеен начин в общата трапезария със стени от глина.

Тук най-важната дума е почивка.

Но онези, които не могат да стоят дълго на едно място, имат възможност да предприемат сериозни планински преходи.

Един от маршрутите свързва района на Налтар с долината Ишкоман.

„Това е тридневен или четиридневен преход с дължина 45 километра, който включва преминаване през прохода Пакора на 4700 метра височина и пресичане на ледник“, обяснява Алекс.

Долината, която светът почти е забравил

Именно отдалечеността е едно от най-големите предимства на Ишкоман.

„Избрахме да построим Coyote Den тук, защото това е една от най-недокоснатите части на северните планини“, разказва Рейнолдс.

Тя е впечатлена и от местните хора.

„Общността като цяло е сравнително добре образована и затова е по-отворена към нови идеи и по-толерантна.“

Животът в планината е практичен и изисква усилията на всички. И жените, и мъжете работят извън дома, включително в семейните стопанства.

Повечето жители на долината са мюсюлмани исмаилити – общност в рамките на шиитския ислям, чиято духовна традиция обръща особено внимание на вътрешния, символичен и мистичен смисъл на вярата.

Тук обаче до религиозните обичаи продължават да живеят и много по-древни предания.

Сред тях са историите за планинските феи, с които някои хора вярват, че могат да разговарят чрез посредничеството на специално надарени личности.

И точно такава жена предстои да посети Джина.

Вечерите звучат с барабани и древни песни

Преди срещата с шаманката пътешественичката се потапя в местния начин на живот.

Настанена удобно върху възглавница на пода в традиционната стая за събирания, наречена чид, тя отпива сладко домашно червено вино.

Въздухът се изпълва с бързите удари на барабана даданг и дълбокия, меланхоличен звук на струните на рубаб – традиционен музикален инструмент.

Няколко местни мъже започват да се въртят в кръг, изпълнявайки характерния за района танц Дани Харип.

Те не танцуват заради туристката. Това е част от собствената им културна традиция.

В Ишкоман няма надежден безжичен интернет, а телевизията също не е обичайно вечерно развлечение.

Затова Джина постепенно приема местния начин на отмора – смях, музика и буйни традиционни танци.

И научава повече за една от най-интересните жителки на долината.

Казва се Рашида.

Местните я познават като жена шаман, която твърди, че разговаря с планински феи и може да получава от тях сведения за бъдещето.

На следващата сутрин Джина ще я посети.

Жената, която разговаря с планинските феи

На сутринта пътешественичката се качва в прашната каросерия на пикапа на Сана Марват.

Предстоят около 20 минути път през реката и нагоре по планината до дома на Рашида.

Местните жители посещават семейството на шаманката от поколения, но според Сана туристите, отседнали в хостела, също проявяват голям интерес към необичайната жена.

За да се разбере нейната роля, трябва да се надникне в местния фолклор.

В традиционните вярвания на хората от Читрал, съществували още преди разпространението на исляма в региона, перис са сияещи крилати същества, които обитават пространството между човешкия и божествения свят.

Те наподобяват феите от европейските приказки, но имат собствено място в планинската митология на района.

Според старите вярвания шаманите могат да общуват с тези същества и да търсят тяхното напътствие.

През последното столетие традицията рязко запада и се смята, че са останали съвсем малко хора, които я практикуват.

Въпреки това древните вярвания продължават да съжителстват с исляма.

Поне непрекъснатият поток от вярващи мюсюлмани, които влизат и излизат от дома на Рашида, показва, че за тях няма непреодолимо противоречие между религията и търсенето на съвет от мистичния свят.

Огледалото, в което шаманката търси отговорите

Домът на Рашида е скромен, със стени от глина. Жената седи до малка маса, а очите ѝ са вперени в огледало, закрепено високо на почти празната стена.

Така се подготвя да предаде отговорите, които според собствените ѝ думи получава от феите.

Рашида описва себе си като посредник между човешкия и свръхестествения свят. Разговорът обаче се оказва истинско езиково приключение. За да задава въпросите си, Джина разчита на Сана Марват и местния гид Хаким Улух.

„Само в долината Ишкоман се говорят десет езика“, обяснява Сана.

„Най-разпространен тук е кховар, наричан още читралски, който е напълно различен от урду – националния език на Пакистан.“ Въпросите и отговорите преминават през няколко езика.

Рашида говори на кховар. Хаким превежда на урду. Сана превежда от урду на английски, а после цялата верига действа в обратната посока. Накрая започва необикновената консултация за бъдещето.

Къде ще се установи Джина, когато най-сетне престане да обикаля от държава в държава?

Според предсказанието – в Нова Зеландия.

Трябва ли да смени професията си?

Не.

Ще се разведе ли някога с любимия си съпруг?

За нейно огромно облекчение отговорът отново е отрицателен.

Дали шаманката действително разговаря с невидими същества, остава въпрос на лична вяра. Но за пътешественичката срещата е възможност да се докосне до една традиция, която почти е изчезнала от съвременния свят.

Тук жените получават шанс за независимост

След четири спокойни дни, прекарани в излежаване на хамак, разходки покрай реката с овцете и пиене на млечен планински чай под черницата в двора, Джина отново решава да поеме на път.

Заедно с Алекс Рейнолдс тръгват пеша да изследват долината.

Докато се изкачват по ронливия склон към водопада Дайн, Алекс разказва за любовта си към Пакистан и за усилията си да създаде бизнес, който дава повече възможности на местните жени, без да пренебрегва техните религиозни и културни традиции.

„Половината от персонала в Coyote Den са жени, което е доста необичайно за регион, където жените обикновено нямат платена работа извън дома“, обяснява тя.

Условията са съобразени със семейните задължения на служителките.

„Осигуряваме им гъвкаво работно време, така че да могат да се прибират по средата на деня и да се грижат за обяда на децата си. Освен това се стараем изобщо да не им се налага да работят след залез слънце, освен ако не е абсолютно необходимо.“

За Алекс това не е просто начин да управлява туристически комплекс.

Това е възможност да предложи на жените повече финансова независимост и професионален опит в общество, в което традициите продължават да определят голяма част от всекидневието.

Сред планините открива нещо неочаквано

Джина прекосява бързата река Ишкоман по тесен дървен мост, под който бушуват ледниковите води.

Пред очите ѝ долината отново се разтваря в цялата си ширина.

В далечината се издигат суровите планински склонове, а по-ниско зелените градини и селските къщи изглеждат като малки острови сред безкрайните планини.

Когато поела от Исламабад със своя пъстър мотоциклет, тя търсела приключение.

Представяла си трудни маршрути, високи проходи, ледници и срещи с непознати хора.

Но в Ишкоман открила нещо съвсем различно.

Започнала да копнее за тишина, уединение и спокойствие.

И някъде там, в отдалечената долина по древния Път на коприната, най-сетне ги намерила.

Може би точно това е най-голямата магия на Ишкоман.

Не феите, които според местните живеят сред планините.

Не огледалото на Рашида, в което се търсят отговори за бъдещето.

А възможността човек да забрави за известно време шума на света и да открие колко малко всъщност му е необходимо, за да бъде щастлив.

Полезно за пътешествениците

Преди реално пътуване е необходимо да се проверят актуалните предупреждения за сигурност, визовите изисквания и състоянието на планинските пътища.