Франсис Халзен спечели Нобеловата награда за физика за 2026 г. за работата си върху едни от най-загадъчните частици във Вселената - неутриното. 82-годишният учен има решаващ принос за създаването на обсерваторията IceCube в Антарктида, която използва огромните маси лед на Южния полюс, за да улавя следите на тези почти неуловими космически „пратеници“. Откритията отварят нов начин за изучаване на далечни галактики, експлодиращи звезди и процесите, оформили Вселената, съобщи Асошиейтед прес. Наградата е в размер на 12 млн. шведски крони - около 1,2 млн. долара.
Ледът на Южния полюс се превърна в прозорец към Космоса
Голямата идея на Халзен е едновременно дръзка и необичайна - естественият лед на Антарктида да бъде използван като гигантски детектор за частици, пристигащи от Космоса.
Именно тази концепция стои в основата на IceCube Neutrino Observatory. Детекторите са разположени дълбоко под антарктическия лед и регистрират слабите проблясъци, които възникват, когато неутрино взаимодейства с материята.
От Нобеловия комитет подчертаха, че работата на Халзен е била решаваща за изграждането на IceCube и за превръщането на неутриното в нов инструмент за наблюдение на Вселената.
Какво всъщност са „призрачните частици“
Неутриното са изключително малки субатомни частици с нищожна маса. Те се раждат при различни космически процеси, включително в звездите, и преминават почти необезпокоявани през материята.
Трилиони такива частици преминават през човешкото тяло всяка секунда, без да ги усещаме. Именно способността им да преминават през огромни количества материя ги прави невероятно трудни за откриване - и едновременно с това изключително ценни за учените.
Неутриното могат да носят информация от места във Вселената, които трудно могат да бъдат наблюдавани с традиционни телескопи. Затова учените ги разглеждат като своеобразни космически пратеници.
Отворена врата към далечни галактики
Членът на Нобеловия комитет Ева Олсон обясни, че Халзен е осъзнал как ледът на Южния полюс може да позволи тези космически пратеници да бъдат „видени“.
Работата му и последвалите изследвания с IceCube дават възможност на учените да получават информация за далечни галактики и за процеси като експлозиите на звезди.
Според Майкъл Молони от Американския институт по физика експериментът в Антарктида е революционен начин за разбиране на Вселената, с който науката не е разполагала преди.
Халзен: Не го очаквах
Франсис Халзен научи за наградата, докато се намираше в Италия. В телефонен разговор, излъчен по време на пресконференцията в Стокхолм, той призна, че отличието е било голяма изненада.
„Беше голяма изненада и очевидно не го очаквах“, каза ученият.
Халзен се пошегува и че в момента работи по ново научно предложение и се надява Нобеловата награда да му помогне то да бъде одобрено.
Белгиец, превърнал се във водещ учен в САЩ
Халзен е роден в Белгия и работи в Университета на Уисконсин-Мадисън в САЩ - институцията, която управлява обсерваторията IceCube. Белгийският премиер Барт де Вевер го поздрави и посочи, че той е 11-ият белгиец, получил Нобелова награда.
Тази година размерът на Нобеловата награда е 12 млн. шведски крони. Отличието беше обявено в Стокхолм от генералния секретар на Кралската шведска академия на науките Елън Мунс, която е първата жена начело на академията и първата, представила носителя на наградата в това си качество.
С отличието за Халзен Нобеловият комитет награждава не просто отделно откритие, а раждането на нов начин да наблюдаваме Космоса - не чрез светлина, а чрез почти невидимите частици, които летят през Вселената и носят информация от едни от най-далечните и бурни нейни кътчета.
