Цената на петрола надделя над завръщането на Пахлави
Иран се люлее седмици наред в най-мащабните протести в съвременната си история, удряйки най-силно икономическото дъно на страната - иранският реал се обезцени повече от два пъти спрямо долара, а инфлацията удари 42,5 процента в края на годината.
Зарядът на протестите
Макар сега да ескалираха като политически сблъсъци и репресии, протестите започнаха с икономически искания още на 28 декември, когато търговците масово закриха магазините в Техеран в знак на протест срещу икономическата политика и рязкото поскъпване. Към тях се присъединиха и студентите.
Отговорът на иранските власти беше много озадачаващ, защото бе прекалено мек.
Президентът Масуд Пезешкиан призова властта да признае протеста, да се вслуша в исканията и да въведе мерки, които да вдигнат доходите. Кадри от протеста даже бяха показани по държавната телевизия, а президентът отиде на среща с търговците и студентите.
Тези стъпки бяха нетипично хуманни след острите протести от 2022 година, започнали след смъртта на 22- годишната девойка, пребита от полицията за това, че непристойно е носела хиджаб.
Протестите тогава бяха потушени едва след смъртта на 500 човека, 100 бяха обесени и 19 000 бяха тикнати в затвора.
Това, което тогава бунтът постигна, беше поразхлабването на дрескода на жените и то стана възможно след идването на новия президент – реформатор миналата година.
Оставки и субсидии
След мощния декемврийски протест обаче не само шефът на централната бака подаде оставка, но правителството обеща еднократна сума от 100 долара на всеки иранец годишно.
Дори това обаче не успокои обстановката. Протестите започнаха да обхващат малките градове и села, а икономическите лозунги за по-добър живот постепенно се заместваха с „ Пахлави“.
Наследникът на иранския шах, потънал в изгнание след революцията през 1979 година, се оказа лицето на бунтовниците, които ден след ден окупираха населени места. Радикализацията докара сълзотворния газ на властта, а после побоите и накрая - смъртта.
По неофициални данни жертвите са повече от 2000 човека.
Международната реакция
Международната общност се надигна от възмущение, президентът Тръмп скръцна със зъби, а на духовния лидер Хаменей това му дойде дюшеш, за да каже, че чужди държави диктуват размириците.
След като американският президент свири сбор на военните да се готвят за атака, а Западът предупреди чужденците да напускат страната, медиите гръмнаха, че Иран готви ответен удар към най-голямата военна база на САЩ в региона – в Катар. В инфарктната 59 минута обаче дойде изненадваща развръзка.
В сряда вечер, малко преди полунощ, Тръмп даде ясен знак, че се отлага операцията. Той обясни, че има сигурна информация, че кръвопролитията ще спрат, а обесени няма да има.
24 часа след решението на Тръмп, ситуацията в азиатската държава остава нестабилна. Властите временно затвориха въздушното пространство около Техеран, а САЩ пренасочиха част от военните и дипломатическите си представители в Катар и около други американски военни бази в региона.
И макар светът засега да си отдъхна, американските кораби да се отправят към Южнокитайско море, а борсите да регистрират рязък спад на петрола – под 60 долара за барел, въпросът защо Тръмп поднесе обрата, продължава да намира най-различни отговори. Два от тях вече се набиват на очи.
Голямото завръщане
Една от особеностите на протестите в Иран бе, че дълго време нямаха нито лице, нито конкретна програма за излизане от кризата. Причината е ясна – в страната отсъства легална опозиция. Но както сега, така и в предишните вълни на протестите, името на 65-годишния Реза Пахлави, звучеше най-силно. Именно той призова Тръмп да помогне на протестиращите, а после тях ги изкара масово на улицата.
Едно обаче е да върнеш носталгията, друго е да възстановиш монархията. Независимо дали става дума за България или Иран.
Политическите амбиции на Пахлави са огромни, но засега невъзможни. Защото в основата на завръщането му са не хората в Иран, а емигрантите, наследниците на елита на страната до Ислямската революция. Много от тях обаче изобщо не са били в Иран, затова и не познават съвременността там.
Реза Пахлави е символ, носталгия по миналото само докато репресиите и кризата изпъкват пред режима от едно време. А това много бързо може да се промени, защото в Иран, дори негласната опозиция не е очарована от Реза, нито от връзката му със западните политици. Сигурно много добре това го знае и специалният пратеник в Близкия Изток Стив Уиткоф, защото изявлението му след срещата му във Вашингтон с Пахлави беше обрано от всякакви суперлативи.
Мирис на петрол
Руснаците лансират версията, че резките изказвания на Тръмп в подкрепа на протестиращите са довели до ултиматума на властите в Техеран, че „всяка ръка, която под всякакъв предлог се протегне към безопасността на Иран, ще бъде посечена още в началото“. И това е обърнало господаря на днешния свят. Едва ли е точно така. По-скоро във всичките му действия прозират икономически действия, особено като става думи за редки метали и петрол.
Отлагането на атаката започна да прозира още ден по-рано, когато три държави – Саудитска Арабия, Оман и Катар, призоваха Тръмп да свали напрежението, посочвайки му каква ще е световната криза след проблем с Омурзския проток.
Когато по-късно Рияд обяви на Иран, че изобщо не възнамерява да даде територията си за въздушни удари, вече беше ясно какво ще последва.
Тръмп вярва на цифрите, не на думите и бяга от пълномащабна война. Наясно е, че Иран не е Венецуела.
Неговите заплахи в последни дни бяха по-скоро риторическа атака, адресирана и към Израел, и към собствения му електорат.
Това не означава, че в бъдеще атаката няма да се случи. Тръмп обикновено забавя, но не забравя. Може би ще изчака момента, докато иранският режим все повече е отслабвал, а за страните от Персийския залив притесненията около Израел са понамалели.
С голям зор президентът на САЩ успя да прокара мирния план с цел стабилизация, а не нова турбуленция в региона. Затова и дотогава – на дневен ред отново са Гренландия и Украйна.
Срещата в Давос чука на вратата, а европейските лидери със страх очакват дали пък швейцарската реч на Тръмп няма да е по-остра и от мюнхенската на Джей Ди Ванс.
А що се отнася до близкото бъдеще на Иран – то изглежда още по-сложно. Властите или трябва да затегнат режима или да сложат началото на голяма трансформация, за да намалят кризата. Дали това е възможно при Али Хаменей, едва ли.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
