Десет години след референдума за Брекзит британците все по-ясно подкрепят по-тесни връзки с Европейския съюз, но все още не дават категорична подкрепа за пълно завръщане в съюза. Това показва проучване на Ипсос, Лондонския Кралски колеж и мозъчния тръст „Обединеното кралство в променяща се Европа“, цитирано от Пи Ей медия и ДПА.
Данните сочат, че почти половината от обществото е отворено към по-близки отношения с ЕС, а 60% искат повече сътрудничество в областта на отбраната. В същото време въпросът за имиграцията и контрола върху границите продължава да държи страната в дълбоко политическо колебание.
По-близо до Европа, но без ясен обрат
Проучването показва, че британското общество вече не гледа на отношенията с ЕС по същия начин, както в годините около референдума. Има видима готовност за повече съгласуване, по-силни търговски връзки и по-тясно практическо сътрудничество. Това обаче не означава, че страната е готова безусловно да се върне към пълноправно членство.
Директорът на Ипсос Кийран Педли определя нагласите към ЕС като „сложни“. По думите му на пръв поглед има отвореност към по-голямо съгласуване и приемане на правила, за да се улеснят по-силните търговски отношения, но аргументите за суверенитета остават убедителни, особено когато става дума за имиграцията.
Имиграцията остава най-твърдата линия
Една от най-показателните части на проучването е свързана със свободното движение. 53% от британците заявяват, че биха подкрепили връщането му, ако това донесе достъп до единния пазар на ЕС. Когато обаче въпросът се постави през темата за суверенитета, резултатът се променя.
Около 52% от анкетираните казват, че предпочитат пълен граничен контрол и по-ограничени отношения с ЕС. Само 38% избират обратния вариант. Това показва, че макар част от обществото да иска икономическите ползи от по-близките връзки с Европа, значителна част от избирателите все още не е готова да се откаже от идеята за контрол върху имиграцията.
„Няма лесен вариант“
Ананд Менон, директор на „Обединеното кралство в променяща се Европа“, заявява, че данните доказват едно - „няма лесен вариант, когато става дума за отношенията с ЕС“. Великобритания иска ползи от сближаването, но не е единна докъде трябва да стигне то.
Това поставя всяко бъдещо правителство пред труден избор. По-тесните икономически връзки вероятно ще изискват повече правила, повече съгласуване и евентуални компромиси. Но точно тези компромиси остават политически чувствителни, защото за много британци Брекзит все още означава преди всичко контрол.
Разочарованието от Брекзит расте
Проучването показва и осезаема промяна в оценката за самия Брекзит. През 2021 г. 27% от анкетираните са смятали, че процесът се развива по-зле, отколкото са очаквали. През 2026 г. този дял вече е 48%.
Това е повече от дела на хората, които смятат, че нещата вървят добре или по-добре от очакваното. Така разочарованието от практическите последици на Брекзит вече е далеч по-видимо, макар да не се е превърнало автоматично в стабилно мнозинство за повторно присъединяване към ЕС.
Референдумът вече не изглежда толкова безспорен
Промени има и в оценката за решението на Дейвид Камерън да свика референдума през 2016 г. Тогава две трети от обществеността са смятали, че това е било правилно. Днес този дял е спаднал до 43%.
В същото време броят на хората, които смятат, че решението е било погрешно, се е увеличил от 24% на 38%. Това показва, че самият референдум вече се гледа от много британци с повече съмнение, отколкото преди десетилетие.
Повече подкрепа за второ допитване
Данните показват и засилена подкрепа за втори референдум. 48% от анкетираните вече казват, че биха подкрепили ново допитване, докато 27% биха били против.
Това обаче не означава, че страната е пред нов бърз обрат. Проф. Боби Дафи от Лондонския Кралски колеж предупреждава, че обществените нагласи се променят „изключително бавно“. По думите му при това темпо ще минат още много години, преди да се стигне до ясно изразено искане за промяна.
Британската дилема остава
Новото проучване очертава Великобритания като страна, която вече усеща цената на дистанцията от ЕС, но още не е готова да плати политическата цена на пълното сближаване. Повече търговия, повече отбрана и повече сътрудничество звучат приемливо за мнозина, но свободното движение и граничният контрол продължават да разделят обществото.
Затова десет години след Брекзит големият въпрос вече не е само дали британците съжаляват. Въпросът е дали могат да се обединят около нов модел на отношения с Европа, който да даде икономически ползи, без да отвори отново най-дълбоките политически рани от референдума.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
