„Ще се грижа за него с майчина обич, докато сестра ми се появи.“ С тези думи 23-годишната Андреина Сармиенто описва новата си мисия, след като двегодишният ѝ племенник Клейбер Моран беше изваден жив изпод развалините шест дни след опустошителните земетресения във Венецуела, предава BBC.
Момченцето беше спасено рано във вторник от йордански спасителен екип в северния щат Ла Гуайра. Неговото чудодейно оцеляване се превърна в символ на надеждата за цяла Венецуела, където броят на жертвите продължава да расте.
„Моля се много на Бог да ми даде сили, защото той е само на две години, а аз не съм майка“, разказва Андреина пред BBC, докато държи малката му ръка в болнична стая в Каракас.
Със сълзи в очите младата жена си спомня думите на сестра си Ана Лус:
„Тя винаги ми казваше: „Той е и твой син.“ А сега сякаш ми го поверява и ми казва: „Това е твоят син, той е твоя отговорност.“
Радост и болка едновременно
Новината за спасението на Клейбер Андреина научава по телефона от приятел.
„Паднах на пода, започнах да крещя и да плача“, спомня си тя.
След това незабавно тръгва към болницата.
При срещата малкият Клейбер веднага я разпознава.
„Лельо“, казва той, щом я вижда.
В първите часове след спасението детето било в тежък шок.
„Крещеше непрекъснато. Но през нощта успя да заспи, а на следващия ден вече беше много по-спокойно.“
Днес момченцето вече ѝ говори, целува я и ѝ показва къде го боли.
В болничната стая, завито с одеяло със Спайдърмен и заобиколено от играчки, то бута малка количка по леглото като всяко друго дете.
Най-невероятното е, че лекарите не откриват сериозни травми.
„Няма нито една счупена кост. Само няколко драскотини по ръцете и краката“, казва Андреина с усмивка.
Надеждата не угасва
Въпреки щастието от спасението на племенника си, младата жена живее с една непрестанна болка.
Родителите на Клейбер все още са в неизвестност.
„Боли ме, защото не мога да намеря сестра си.“
Андреина разказва, че тя и 31-годишната Ана Лус били изключително близки и разговаряли по видео всеки ден.
„Където и да отидеше, Клейбер беше с нея. Ако той поискаше нещо, тя правеше всичко възможно да му го осигури. Ако нямаше пари, ми се обаждаше и казваше: „Клейбер иска това“ или „Липсва му онова“.“
Според нея сестра ѝ със сигурност е била до детето в момента, когато сградата се е срутила.
Минали са 6 дни от опустошителните земетресения във Венецуела, но за Нелсън Торреалба времето е спряло в един-единствен миг – моментът, в който се обръща назад и вижда, че домът му е изчезнал.
Миналата сряда около 18:00 часа той излиза само за няколко минути, за да купи хранителни продукти. Преди да тръгне, казва на съпругата си Далений и на двамата им синове – 14-годишния Самуел и 10-годишния Матиас: „Ще се върна след малко.“
Това са последните му думи към семейството.
„Когато се обърнах, сградата вече я нямаше“
Докато потегля с колата, усеща силен вятър през отворения прозорец. В следващия миг земята започва да се люлее.
Охранителят на луксозния жилищен комплекс „Ритасол Палас“ в щата Ла Гуайра му крещи да изскочи от автомобила. Само секунди по-късно се чува оглушителен тътен.
„Имаше огромен жълт облак прах. Не се виждаше абсолютно нищо“, разказва Нелсън пред BBC. Когато прахът започва да се разсейва, той се обръща към мястото, където до преди секунди се е издигала 11-етажната сграда. „В момента, в който се обърнах, вече нямаше нищо.“
„Това беше нашият рай“
Семейството живее на седмия етаж. За двете момчета това е единственият дом, който някога са имали.
„Беше рай – сигурност, спокойствие, басейн, море, детски игрища. Всяка събота децата играеха футбол, караха колела, плуваха.“
Но най-скъпи за него остават моментите вътре в апартамента.
„Когато имах тежък ден, молех Матиас да ме прегърне.“ Малкият син превърнал това в семейна игра. „Той ме питаше: „Тате, колко процента ти се зареди батерията?“ Аз казвах: „Още не е достатъчно.“ Тогава ме прегръщаше още по-силно и казваше: „Вече е 100 процента.““
При тези спомени Нелсън не успява да сдържи сълзите си.
„Каквито и проблеми да имах навън, щом видех лицата на децата си, всичко започваше отначало.“
Нито секунда за спасение
Оцелелите разказват, че сградата не е започнала постепенно да се пропуква.
Тя просто се е срутила. „Не даде шанс на никого да избяга“, казва Нелсън. Днес басейнът е пълен с отломки и почерняла вода.
Сред развалините още могат да се видят семейни снимки, детски ботушки, чаршафи и вещи, останали от десетките животи, които допреди дни са изпълвали сградата.
„Далений! Самуел! Матиас!“
Веднага след земетресението Нелсън се втурва към руините.
Започва да крещи имената на жена си и двете си деца.
Никой не му отговаря. „Имаше страшна тишина, а после сирени, автомобилни аларми, линейки... всичко беше хаос.“ От развалините започват да се чуват гласове на съседи, които още са живи.
Около останките на „Ритасол Палас“ стълбовете и стените са покрити със снимки на изчезнали хора.
На един розов лист е снимката на съпругата на Нелсън и най-малкия му син. „Тя беше невероятна майка“, казва той.
„Колкото и уморена да се прибереше от работа, винаги приготвяше арепи за закуска. Никога не липсваше обяд. Дрехите на децата винаги бяха изпрани.“
Всеки ден се връщат
Роднини и приятели продължават да идват при руините. Алвин Дуарте стои пред снимката на своите братовчеди. „Те са там“, казва тихо, сочейки купчината бетон. Всеки ден идва по едно и също време.
Понякога се качва върху развалините и започва да вика имената на близките си с надеждата някой да го чуе.
„Чувствам се безсилен. Иска ми се сам да раздигна камъните и да намеря семейството си.“
Бащата, който не спира да копае
Нелсън е сред хората, които не чакат. Всеки ден с голи ръце разравя останките на дома си. Родителите му го наблюдават безсилно.
„Той е като робот“, казва през сълзи майка му. Но Нелсън не може да спре.
Защото някъде под тоновете бетон все още са жената, с която е изградил живота си, и двете момчета, които само преди дни го карали да вярва, че една детска прегръдка може да зареди човека със „100 процента“ сили.
Междувременно спасителните операции във Венецуела продължават.
Официално потвърдените жертви на двете силни земетресения вече са 2295, но властите предупреждават, че окончателният брой вероятно ще бъде многократно по-висок. Десетки хиляди души все още се водят в неизвестност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
