Руските войници в Украйна вече получават подкрепа не само от дронове, артилерия и електронни системи, а и от Средновековието. Част от мощите на княз Дмитрий Донски - прочутия руски владетел и военачалник от XIV век - беше изпратена при войските на фронта. Московската патриаршия обяснява инициативата с необходимостта от духовна подкрепа за военните. Критиците й обаче виждат нещо друго - използване на православната символика за представянето на войната като свещена и отбранителна кауза.
Дясната ръка на княза тръгна към фронта
В началото на септември в окупираната част на Донецка област беше занесен фрагмент от дясната ръка на Дмитрий Донски. Именно тази ръка, подчерта Московската патриаршия, държала меча му по време на Куликовската битка през 1380 г.
Реликвата е поставена в специален ковчег и се показва на руски военни части по фронта. От църквата обявиха, че „светият военачалник“ символично ще застане „рамо до рамо“ с бойците.
Дмитрий Донски е една от най-силните фигури в руския исторически пантеон. Като московски княз той побеждава силите на Златната орда в Куликовската битка, превърнала се по-късно в един от големите символи на руската военна история. Руската православна църква го канонизира през 1988 г.
Останките му бяха извадени тази година при реставрационни работи в Архангелския събор в Кремъл. През август Владимир Путин лично разгледа откритието и го определи като изключително важно за руската история.
Така повече от шест века след Куликово част от княза отново се оказа в близост до бойно поле - макар този път походът му да е в бронирана витрина.
Историята е подбрана внимателно
Изборът на Дмитрий Донски не е случаен. В руския исторически разказ той е представян преди всичко като защитник на отечеството и обединител срещу външна заплаха.
Именно това според религиозни изследователи прави фигурата му особено удобна за днешната официална символика. Пред си Ен Ен Сергей Чапнин, критик на ръководството на Руската православна църква, определя използването на подобни исторически образи като част от „мобилизационен мит“, чрез който събития от различни векове се свързват с настоящата война.
Тезата на критиците е, че така се укрепва представата, според която руската армия не води завоевателна война, а защитава родината си. Това е тяхна оценка, докато Москва определя действията си в Украйна чрез собствената си официална рамка за сигурността и защитата на Русия.
Чапнин твърди още, че връзката между държавата и ръководството на Руската православна църква е станала толкова близка, че границата между политическите и религиозните послания все по-трудно се различава. Подкрепата на патриаршията за войната е добре документирана от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г.
Дмитрий Донски не е първият
Практиката съвсем не започва с него. По-рано през 2026 г. части от мощите на княз Александър Невски също бяха носени при руски военнослужещи.
И тук историческият избор е показателен. Александър Невски е сред най-разпознаваемите средновековни руски владетели и също е превърнат в символ на защитата на руските земи от външен враг. Така на съвременния фронт постепенно се събира своеобразен исторически резерв от князе светци.
За руските войници обаче религиозната страна не е непременно пропагандна конструкция. Военнослужещи разказват, че преди бойни задачи се молят, разговарят с полеви свещеници, а възможността да се докоснат до реликва им действа като реална морална подкрепа.
Свещеници посещават военни подразделения и болници, извършват служби и разговарят с ранените. При война, когато страхът, загубите и несигурността са ежедневие, подобна духовна опора има съвсем конкретно значение за част от хората на фронта.
Вяра или политика
Тъкмо тук минава и голямото разделение сред православните духовници. Критици на Кремъл смятат, че оказването на духовна помощ на войник е едно, а превръщането на свети мощи в символ на военна победа - съвсем друго. Православният свещеник и историк Александър Занемонец определя подобно използване на реликвите като експлоатация на църквата за държавни и патриотични цели.
Подобна позиция изразява и свещеникът Григорий Михнов-Вайтенко, който работи с украински бежанци. Според него хората във военна униформа не трябва да бъдат лишавани от духовна подкрепа, но църквата трябва да внимава тази подкрепа да не се превръща в подвеждане и оправдание на политически решения.
За Московската патриаршия картината е различна. Тя представя мощите на Дмитрий Донски като източник на духовна сила за войниците и свързва историческата му победа с устойчивостта на съвременната руска армия.
Така една част от ръката на княз, починал през 1389 г., се превърна в участник в информационната и духовната страна на една война от XXI век. А между сателитите, дроновете, изкуствения интелект и високоточните ракети на съвременното бойно поле Москва очевидно е решила да остави място и за оръжие, което не се измерва в километри обсег - силата на историческия символ.
