Политическият натиск върху единството на Обединеното кралство се засилва. Първият министър на Уелс Рун ап Йорверт заяви пред хиляди привърженици на независимостта, че за страната му „няма връщане назад“. Изявлението идва само дни след като националистическите лидери на Уелс, Шотландия и Северна Ирландия подписаха общ документ за конституционна промяна и настояха Лондон да позволи на отделните части на кралството сами да решат бъдещето си.
Първият министър вече е на улицата
Ап Йорверт направи изявлението си в университетския град Абъристуит, където според организаторите между 8000 и 9000 души участваха в шествие и последвал митинг за независимост.
„Уелс е на път и няма връщане назад“, заяви първият министър пред събралото се множество.
Той посочи и непосредствената политическа цел - Уелс да получи най-малкото същото равнище на правомощия, с което разполага Шотландия.
„Следващата стъпка трябва да бъде равнопоставеност с Шотландия - като минимум“, каза ап Йорверт. По думите му Кардиф трябва още сега да настоява пред Уестминстър за повече правомощия и инвестиции, които да позволят на уелското правителство да взема решения с пряк ефект върху живота на хората.
От 2019 г. подобни шествия се провеждат в редица уелски градове - Кардиф, Суонзи, Рексъм, Мъртир Тидвил, Рил и Бари. Събитието в Абъристуит обаче постави нов политически знак - за първи път действащ първи министър на Уелс се включи в подобна проява.
Плайд Къмри вече управлява
Промяната не е само по улиците. След изборите за уелския парламент през май 2026 г. националистическата Плайд Къмри за първи път стана най-голямата партия в Сенеда и формира правителство.
Партията спечели 43 от общо 96 места, следвана от „Реформирай Обединеното кралство“ с 34. Уелските лейбъристи останаха с 9, консерваторите със 7, Зелените с 2, а либералдемократите с едно място. Рун ап Йорверт беше избран за първи министър на 12 май.
Това постави управлението на Уелс за първи път в ръцете на партия, която открито подкрепя независимостта.
Опозицията обаче обвинява ап Йорверт, че поставя конституционния въпрос пред ежедневните проблеми на хората. Негови опоненти заявиха, че първият министър би трябвало да бъде в кабинета си и да работи по здравеопазването, икономиката и публичните услуги, вместо да участва в политически шествия.
Един глас показа колко разделен е парламентът
Само няколко дни преди митинга Сенедът проведе показателен вот. „Реформирай Обединеното кралство“ внесе предложение, според което парламентът трябва изрично да заяви, че Уелс трябва да остане част от Обединеното кралство.
Гласуването завърши абсолютно наравно - 45 срещу 45. Според правилата председателстващият използва решаващия си глас срещу предложението и така то беше отхвърлено с крайния резултат 45 на 46.
След това беше приета поправка на Плайд Къмри, според която конституционното бъдеще на Уелс трябва да бъде решено от самите хора на Уелс. За нея гласуваха 53 депутати, а 37 бяха против.
Самият вот не означава, че парламентът е обявил подкрепа за отделяне от Великобритания. Той обаче показва колко чувствителен вече е въпросът за бъдещия статут на Уелс.
Кардиф събра националистите
Напрежението около устройството на Обединеното кралство се засили още на 14 септември.
Тогава в Кардиф се срещнаха лидерите на Плайд Къмри, Шотландската национална партия и „Шин Фейн“ - Рун ап Йорверт, шотландският първи министър Джон Суини, северноирландският първи министър Мишел О'Нийл и лидерът на „Шин Фейн“ Мери Лу Макдоналд.
Те подписаха меморандум за разбирателство, в който настояват британското правителство да се подготви за възможна конституционна промяна и да позволи на отделните нации да определят собственото си бъдеще по демократичен път.
Има важно уточнение - документът беше подписан от тях като партийни лидери, а не като официално междуправителствено споразумение между трите администрации. Плайд Къмри и Шотландската национална партия настояват съответно за независим Уелс и независима Шотландия, докато „Шин Фейн“ се стреми към обединена Ирландия.
В документа се казва, че британското правителство трябва да „подготви, планира и улесни конституционната промяна“ в отделните юрисдикции.
Така за първи път от началото на децентрализацията политиците, оглавяващи трите автономни администрации извън Англия, идват от партии, които искат фундаментална промяна на сегашната структура на Обединеното кралство.
Лондон е изправен пред три различни въпроса
Ситуацията в отделните части на кралството е различна и не може да бъде поставяна под общ знаменател.
Шотландия вече проведе референдум за независимост през 2014 г., когато мнозинството гласува за оставане във Великобритания. В Северна Ирландия конституционният въпрос е свързан с евентуално обединение с Република Ирландия и има собствена правна рамка.
В Уелс движението за независимост исторически е било по-слабо, но идването на Плайд Къмри на власт и участието на първия министър в подобно шествие му дават значително по-висока политическа видимост.
Самият ап Йорверт засега говори за постепенен процес. Непосредственото му искане е Уелс да получи повече правомощия и поне равен статут със Шотландия в рамките на децентрализацията.
Но думите му в Абъристуит ясно показаха по-дългосрочната цел. „Няма връщане назад“, заяви първият министър.
И точно тази фраза вероятно ще звучи най-силно в Лондон - не защото независимостта на Уелс предстои непосредствено, а защото въпросът вече се поставя не само от активисти по улиците, а от човека, който оглавява уелското правителство.
