Великобритания трябва да започне работа за повторно присъединяване към Европейския съюз в рамките на следващите 10 години. За това настоя бившият премиер Тони Блеър, който призова настоящия министър-председател Анди Бърнам да постави по-амбициозна европейска цел пред страната, съобщава „Индипендънт“.
Блеър не предлага просто връщане към отношенията отпреди Брекзит, а постепенно изграждане на структурирана връзка с реформиран ЕС, който според него трябва да се превърне в глобална сила, способна да се конкурира със САЩ и Китай.
Край на политиката на малките стъпки
Блеър призова Бърнам да използва подготвяния от правителството 10-годишен план, който трябва да бъде представен през ноември, за да постави въпроса за европейското бъдеще на Великобритания много по-ясно. Според бившия премиер страната трябва да се стреми към „структурирани формални отношения“ с блока, при които всички възможности да останат на масата.
Това означава и отдалечаване от част от ограниченията, наследени от предишния премиер Киър Стармър. Те изключваха повторно членство в ЕС, единния пазар, митническия съюз и връщане на свободното движение. Бърнам, който пое премиерския пост през юли, засега публично се придържа към тези червени линии, макар да обещава по-дълбоки отношения с Европа.
Блеър обаче предупреждава и срещу другата крайност. Според него би било погрешно Великобритания просто да се върне към пълноправно участие в сегашните единен пазар и митнически съюз, без да се отчита как се променя самият Европейски съюз. Неговата идея е за по-мащабна трансформация на отношенията между Лондон и Брюксел, съпроводена с реформи вътре в ЕС.
Европа като трета световна сила
В основата на аргумента на Блеър е променената геополитическа обстановка десет години след референдума за Брекзит. Според него решенията, които Великобритания взема днес, трябва да отразяват света през 2026 г., а не този от 2016 г. Икономическата и технологичната конкуренция между САЩ и Китай, сигурността, отбраната и енергетиката изискват Европа да бъде много по-интегрирана и способна да действа като самостоятелен глобален център.
Докладът на института, ръководен от Блеър, предлага връщането към ЕС да бъде поетапно. Преди евентуално пълноправно членство могат да бъдат изградени по-тесни договорености в отбраната, енергетиката и технологиите. Именно този подход според авторите би позволил на Великобритания постепенно да възстанови стратегическите си връзки с континента.
Канада показа нова възможност
Блеър посочва и развитието на отношенията между Европейския съюз и Канада като знак, че Брюксел започва да търси по-гъвкави модели на партньорство. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи Канада да получи своеобразен статут на „асоцииран член“, който би позволил много по-тесни отношения с блока.
Тук обаче има важна подробност - такъв официален статут в момента не съществува в законодателството на ЕС и тепърва би трябвало да бъде разработен и одобрен от държавите членки. Блеър вижда самото предложение като доказателство за „нова гъвкавост“ в подхода на Евросъюза към държавите извън него.
Натискът върху Бърнам расте
Дебатът идва в момент, когато обществените нагласи към Брекзит във Великобритания също се променят. Проучване на YouGov сред близо 12 000 избиратели, поръчано от организацията Best for Britain и публикувано през септември, показа, че 35% определят повторното членство в ЕС като предпочитан вариант за бъдещите отношения с блока. 18% подкрепят по-тесни връзки, но в рамките на сегашните правителствени ограничения, а 11% предпочитат по-слаби отношения.
Самият Бърнам вече говори за „по-дълбоки отношения“ с Европейския съюз и през последните седмици засили контактите си с европейски лидери. Засега обаче той не е поел ангажимент за повторно членство и продължава да се придържа към официалната линия, че Великобритания няма да се връща в ЕС, единния пазар или митническия съюз.
