Кремъл категорично отхвърли твърдението, че Русия представлява заплаха за Франция или за друга европейска държава, след необичайно остра позиция на Марин льо Пен и Жордан Бардела от „Национален сбор“. Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че Москва не приема обвиненията за натиск, заплахи и дестабилизация. Размяната на послания идва в момент на силно напрежение между Париж и Москва заради войната в Украйна и обвиненията на френските власти за руски хибридни действия в Европа.
Не заплашваме Франция
Повод за реакцията на Москва стана съвместно изявление на Льо Пен и Бардела през уикенда. Двамата заявиха, че няма да приемат чужда сила - конкретно Русия - да се опитва пряко или косвено да влияе върху френската политика чрез сплашване, заплахи, дестабилизация или психологически натиск. Те подчертаха също, че провокации, тайни операции или други действия за дестабилизация няма да накарат Франция да подпомага Москва в постигането на военните й цели в Украйна.
Песков отвърна, че Кремъл изцяло отхвърля подобна оценка. „Русия не заплашва Франция или която и да е друга страна в Европа“, заяви говорителят на Путин. Той добави, че Москва няма спорове с европейските държави, които според руската страна биха могли да доведат до сериозни разногласия.
По думите му Русия „не заплашва никого и не изнудва никого“, поради което Кремъл категорично не приема формулировките на двамата френски политици. Това е официалната позиция на Москва, която от години отхвърля твърденията на западни държави, че представлява пряка заплаха за тяхната сигурност.
Льо Пен и Бардела направиха рязък завой в тона
Особено внимание предизвика фактът, че острото предупреждение идва именно от ръководството на „Национален сбор“. Партията дълго време беше подлагана на критики във Франция за миналите си отношения с Москва и за позиции, възприемани от противниците й като по-благосклонни към Русия. Сегашното изявление очертава значително по-твърда публична линия.
Льо Пен и Бардела заявиха, че Русия не може да очаква да определя френската политика „чрез сплашване, заплаха, дестабилизация или психологически натиск“. Те определиха предполагаемите действия като враждебни и подчертаха, че позицията на Франция по войната в Украйна не може да бъде променена чрез подобен натиск.
Изявлението се появи непосредствено след среща в Елисейския дворец на 18 септември, на която президентът Еманюел Макрон събра ръководителите на парламентарно представените партии за разговор за международната обстановка. На срещата ръководителите на френското вътрешно и външно разузнаване, военното разузнаване и други ключови служби са представили оценка за войната в Украйна, кризите в Близкия изток и рисковете за Франция.
Макрон говори за засилени „хибридни заплахи“
Именно след този брифинг Елисейският дворец съобщи, че Макрон е предупредил за засилване на руските хибридни заплахи срещу европейски държави и срещу самата Франция. Френският президент посочи информационни и кибератаки, както и други действия, които според Париж са били документирани и приписани на Русия. Това е позицията на френските власти, която Москва системно отхвърля.
Франция вече повиши вниманието към критичната си инфраструктура и чувствителни обекти заради опасения от кибератаки, дронове и чуждо вмешателство. Елисейският дворец съобщи също, че правителството ускорява мерките срещу външна намеса и запазва подкрепата си за Украйна и санкционната политика спрямо Русия.
Напрежението не е само на ниво политически изявления. В началото на септември френското външно министерство привика руския шарже д'афер след инциденти на летището в Лайпциг, за които германските власти посочиха руска отговорност. Париж заяви тогава, че вижда увеличаване на хибридните действия в Европа и ги определя като ескалация от руска страна. Москва оспорва обвиненията на западните държави за подобни операции.
Украйна остава в центъра на спора
Зад словесния сблъсък стои преди всичко войната в Украйна. Льо Пен и Бардела изрично свързаха предупреждението си с твърдението, че Франция няма да бъде принудена да помага на Русия да постигне военните си цели. Това прави позицията им значима и за вътрешнополитическия дебат във Франция, където отношението към помощта за Киев е един от големите въпроси преди президентските избори през 2027 г.
Самият Бардела през последните седмици настояваше, че френската подкрепа за Украйна трябва да има ясни условия и гаранции, включително по отношение на финансовата помощ. Това показва, че по-твърдият тон към Москва не означава автоматично приемане на всички позиции на настоящото френско правителство по помощта за Киев.
