Ефектите на доминото от конфликта, който сега разтърсва Близкия изток, събуждат призраците на минали кризи, разклатили Европейския съюз.
Седем месеца след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, започнала през февруари 2022 г., председателят на Европейската комисия застана на трибуната в Европейския парламент и обвини Москва, че манипулира енергийния пазар на ЕС, пише в статия BBC.
„Те предпочитат да изгарят газа, вместо да го доставят“, заяви Урсула фон дер Лайен, докато стремглаво растящите енергийни цени удряха потребителите из целия континент. „Този пазар вече не функционира.“
„Това е война срещу нашата енергия, война срещу нашата икономика, война срещу нашите ценности и война срещу нашето бъдеще“, подчерта тя, настоявайки, че Европа вече се отдалечава от руския газ и се насочва към по-надеждни партньори като САЩ и Норвегия.
Четири години по-късно обаче Европа отново е в плен на дълбоко енергийно напрежение.
„Заклехме се, че ще си вземем поука. Обещахме, че нещата ще се променят, а ето ни отново тук“, признава силно разочарован европейски дипломат, пожелал анонимност.
Причината за раздразнението му е нарастващият енергиен шок в Европа – предизвикан от разгарящия се конфликт в Близкия изток и заплашващ да доминира срещата на европейските лидери в Брюксел този четвъртък.
„Вместо да се съсредоточат върху крайно необходимите дългосрочни планове – как да направим Европа по-конкурентоспособна в този все по-нестабилен свят – премиери и президенти изпадат в паника заради цените на енергията, страхуват се от гневни избиратели и търсят спешни решения. Точно както след руската инвазия в Украйна. Различен конфликт, същите европейски разделения, същите дилеми около енергията. Не можем да продължаваме да се въртим в този кръг. Нещо трябва да се промени.“
Трудно ще се намери политик в Европа, който да не се съгласи с това.
Но може ли Европа – било като континент, било като съюз от 27 държави с различни индустрии, нужди и виждания за възобновяемата енергия – наистина да осигури собствената си енергийна независимост?
Много неща се промениха от 2022 г., когато Европа реши да прекрати зависимостта си от руски газ, петрол и въглища и да стане по-независима след агресията на Москва срещу Украйна.
Въпреки репутацията си на тромава структура, ЕС действа бързо: днес едва 2% от петрола му идват от Русия – основно за Унгария и Словакия. До догодина се планира пълен край на вноса на руски газ, включително втечнен.
Рязък обрат, ако се има предвид, че преди войната Русия осигуряваше около 55% от природния газ за Германия – ключов за нейната индустрия, особено химическата и автомобилната.
Но когато цените на енергията скочиха през 2022 г., държави като Италия и Великобритания бяха принудени да подпомагат домакинствата и бизнеса. А след удара от пандемията бюджетите вече бяха на ръба.
„Диверсификация“ се превърна в мантра в Брюксел. ЕС обеща никога повече да не зависи от един доставчик.
Четири години по-късно зависимостта остава – просто е разпределена. Европа разчита все повече на Норвегия и САЩ. Изваждането на Русия от уравнението не реши проблема с енергийната сигурност.
САЩ се превърнаха в ключов играч, заменяйки Русия. Европа бързо премина към втечнен природен газ и днес е най-големият му вносител в света. Най-големият доставчик – с 57% дял – са именно Съединените щати.
Германия например получава до 96% от LNG от САЩ – зависимост, която може да обясни защо канцлерът Фридрих Мерц замълча до Доналд Тръмп в Белия дом, докато американският президент атакуваше Испания.
От завръщането си в Белия дом Тръмп използва икономически натиск, за да принуди ЕС да купува още по-скъп американски газ. Дори заплаши с 30% мита върху европейския износ.
В отговор Урсула фон дер Лайен подписа сделка за 750 млрд. долара за американски петрол, газ и ядрени технологии. ЕС се съгласи и на нулеви мита за внос от САЩ, срещу намаляване на тарифите до 15%.
Представено като стратегически ход, това всъщност постави Европа в уязвима позиция.
И не е ясно дали нито европейското търсене, нито американските доставки могат да покрият такива мащаби.
Допълнителен риск идва от зависимостта от LNG – тя прави Европа силно чувствителна към глобални сътресения.
Ормузкият проток – през който минават около 20% от световните доставки на петрол – на практика е блокиран от Иран след атаките на Израел и САЩ срещу Техеран.
Макар Европа да не внася много енергия от региона, пазарът е глобален – всяко блокиране води до скок на цените. Само на 2 март петролът поскъпна с около 8%, а газът в Европа – с близо 20%.
„Изборът между руска енергия и нестабилността на глобалния пазар е изключително лош за Европа“, казва експертът Дан Маркс.
Континентът вероятно ще си осигури доставки – защото може да плаща повече от други региони. Но въпросът е цената и конкурентоспособността.
Дългосрочно Европа трябва да мисли за резерви, по-ефективно потребление и по-голям контрол върху доставките.
Зависимостта от външни играчи като САЩ крие и непредвидими рискове – от политически решения до природни бедствия, които могат да прекъснат доставките.
„Рисковете се наслагват. Лесни решения няма“, заключава Маркс.
Дори засиленото използване на газ от демократичен съюзник като Норвегия също носи своите предизвикателства.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
