Европейският съюз се отказва от намерението да определи Канада като бъдещ „асоцииран член“ в съвместната декларация от предстоящата среща на върха с Отава, след като формулировката предизвика възражения сред държавите членки. Това съобщиха дипломати, цитирани от "Франс прес", предаде БГНЕС.
Вместо това проектът на декларацията, разпространен сред 27-те държави членки преди срещата на върха в петък в Монреал, предвижда ЕС да работи за „все по-тясно асоцииране на Канада с Европейския съюз, без това да означава пълноправно членство“.
Промяната отразява стремежа на Брюксел да задълбочи отношенията с Канада, като същевременно избегне формулировка, която би могла да предполага предоставянето на специален статут на страната в ЕС.
Европейският съюз и Канада ще положат основите на ново стратегическо партньорство на срещата на върха в Монреал тази седмица. Целта е Брюксел и Отава да засилят сътрудничеството си в свят, в който Съединените щати и Китай имат доминиращо влияние. Сред обсъжданите инициативи са съвместни инвестиции в критични суровини, цифрова търговия, космически технологии, образование, енергетика и подкрепа за Украйна.
ЕС и Канада вече имат споразумение за свободна търговия и договорености в областта на отбранителните поръчки, но сега искат да разширят значително обхвата на двустранните отношения.
Един от основните въпроси преди срещата в петък е как да бъде определен бъдещият статут на Канада спрямо Европейския съюз.
През септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен повдигна възможността Канада да стане първият „асоцииран член“ на ЕС.
Предложението обаче предизвика възражения сред държавите членки, тъй като подобен статут не съществува в европейските договори.
В резултат определението отпадна от проекта на съвместната декларация за срещата на върха в Монреал.
Европейски представител, пожелал анонимност, обясни, че новото партньорство може да включва сближаване на политиките в областта на климата, енергетиката и изкуствения интелект, участие на Канада в определени европейски програми и създаване на общ механизъм за координация.
То ще надгради практиката канадски представители да бъдат канени на европейски срещи на върха и министерски заседания.
Еврокомисарят по международните партньорства Йозеф Сикела потвърди миналата седмица пред Европейския парламент намерението за задълбочаване на институционалните контакти.
Някои евродепутати предлагат и създаване на съвместен парламентарен орган за редовен обмен между двете страни.
Една от най-важните области на бъдещото партньорство са редкоземните елементи и критичните минерали, необходими за производството на батерии, вятърни турбини и други технологии за енергийния преход.
Канада разполага със значителни природни ресурси, докато Европа в момента получава голяма част от необходимите суровини от Китай.
Развитието на канадския добив обаче все още изисква значителни инвестиции.
Според Ноа Гордън от Европейския съвет за външни отношения миннодобивните компании се нуждаят както от финансиране, така и от дългосрочни ангажименти от купувачите, за да навлязат на пазар, доминиран от Пекин.
На срещата в Монреал може да бъде постигнато споразумение, което да позволи на Европейската инвестиционна банка да финансира канадски проекти за добив на критични суровини.
Очаква се ЕС и Канада да обявят и споразумение за цифрова търговия, което да улесни и поевтини трансграничните онлайн операции.
Предвижда се също по-тясно сътрудничество при изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект и разработването на правила за неговото използване.
Особено внимание ще бъде отделено на космическите технологии.
Срещата трябва да постави началото на подготовката за евентуално участие на Канада в европейските програми „Галилео“ (Galileo) и IRIS.
„Галилео“ е европейската глобална система за сателитна навигация, която предлага алтернатива на американската GPS.
IRIS има за цел да осигури на Европа собствена система за защитени сателитни комуникации и да намали зависимостта от услуги като мрежата „Старлинк“ (Starlink) на Илон Мъск.
Брюксел наскоро представи и планове за подводна кабелна система, която да свърже континенталната част на ЕС с Гренландия, Канада, Япония и Южна Корея, заобикаляйки територията на Съединените щати.
Образованието и свободното движение на хора също ще бъдат сред приоритетите на новото партньорство.
Брюксел и Отава обсъждат възможността Канада да се присъедини към популярната европейска програма за студентска мобилност „Еразъм“.
Това би разширило възможностите за студентски обмен между канадски и европейски университети.
Проектът на декларацията предвижда също премахване на пречките пред трудовата мобилност, особено за младите хора и висококвалифицираните специалисти, както и по-широко взаимно признаване на професионалните квалификации.
„Договорите и институциите са важни, но истинската основа на съюза между ЕС и Канада са контактите между хората“, заяви германският евродепутат Тобиас Кремер.
Европейският съюз се надява да договори и допълнителна финансова подкрепа от Канада за Украйна, която да помогне за покриване на бюджетния недостиг на Киев.
Сред обсъжданите възможности е присъединяването на Канада към „Хоризонт Европа“ – основната програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации.
Според европейски представител Брюксел е готов да предостави на канадски учени достъп до европейската суперкомпютърна инфраструктура.
Двете страни искат да задълбочат сътрудничеството си и в енергетиката. Проектът на декларацията споменава възможности за увеличаване на износа на канадски втечнен природен газ за Европа, както и за съвместно развитие на възобновяемите енергийни източници.
Не всички обсъждани инициативи обаче ще намерят място в окончателните договорености.
Планът за съвместно закупуване на 50 противопожарни самолета от канадската компания „Де Хавиланд“ (De Havilland), включен в по-ранен проект на декларацията, е бил изоставен.
Еврокомисарят по управлението на кризи Хаджа Лахбиб обясни пред АФП, че ЕС вече е поръчал 24 подобни самолета през 2024 г.
По думите ѝ нови покупки засега не са възможни, тъй като държавите членки водят преговори за следващия дългосрочен бюджет.
Предложението е срещнало и съпротива от някои европейски държави, които предпочитат средствата на ЕС да бъдат насочени към алтернативни самолети, произведени от европейски компании.
Въпреки различията Брюксел и Отава се стремят да изградят по-тесни икономически, технологични и политически връзки, които да им осигурят по-голяма самостоятелност в международна среда, все по-силно определяна от съперничеството между САЩ и Китай.
