Ядрените заплахи на Русия все по-слабо влияят върху решенията на западните държави, а способността на Москва да използва огромния си ядрен арсенал като средство за възпиране постепенно намалява. Това обаче не е непременно добра новина, предупреждава „Файненшъл таймс“ в своя статия. Според анализа отслабването на страха от ядреното оръжие може да насърчи по-опасни форми на конфронтация и дори да направи конвенционалните сблъсъци между ядрени сили по-възможни.
Заплахите вече не предизвикват същия страх
Русия разполага с най-големия ядрен арсенал в света и от началото на войната в Украйна многократно напомня, че може да го използва. Последният пример е свързан с Калининград - руския анклав между Полша и Литва. На 1 октомври Владимир Путин заяви, че при нападение срещу Калининград Русия ще използва „всички оръжия“, с които разполага.
Само преди няколко години подобно изявление би предизвикало значително по-силна международна реакция. Днес западните столици го приемат далеч по-спокойно. Една от причините е, че Москва използва ядрените предупреждения толкова често, че те постепенно губят възпиращото си въздействие.
В началото след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. страхът от ядрена ескалация действително влияеше върху западната политика. САЩ и съюзниците им бяха предпазливи при предоставянето на определени видове оръжия на Киев. По-късно Украйна получи танкове, бойни самолети и далекобойни ракети, а ограниченията върху използването на част от западните оръжия постепенно бяха облекчени.
И Китай, и Индия предупредиха Москва
Една от причините за промяната е изключително силното международно табу върху използването на ядрено оръжие. Китай и Индия са предупреждавали Русия срещу подобна стъпка, а според западни оценки САЩ е дала да се разбере, че употребата на ядрен заряд срещу Украйна би предизвикала изключително тежка реакция.
Допълнителен сигнал беше украинската операция „Паяжина“ през 2025 г., при която дронове удариха руски стратегически бомбардировачи. Според руската ядрена доктрина подобна атака срещу стратегически сили би могла да бъде разглеждана като основание за крайна реакция, но Москва не използва ядрено оръжие.
Бившият заместник генерален секретар на НАТО Роуз Готемюлер стига до тревожен извод - традиционното ядрено възпиране вече не работи по начина, по който десетилетия наред се предполагаше. И проблемът не се отнася единствено до Русия. Израел беше атакуван от Иран въпреки предполагаемия си ядрен арсенал, а Индия и Пакистан са си нанасяли удари, макар и двете държави да притежават ядрено оръжие.
Лошата новина може да започне оттук
Ако Москва установи, че ядрените й предупреждения вече не са достатъчни, за да възпират западните държави, тя може да засили други инструменти за натиск - хибридни операции, саботажи, покушения и навлизания на дронове във въздушното пространство на европейски държави.
Такива действия сами по себе си увеличават риска от грешна преценка и непредвидена ескалация между Русия и НАТО.
Има и още по-сериозна опасност. Ако държавите започнат да вярват, че противникът практически няма да използва ядрено оръжие при конвенционален конфликт, самият страх от започването на такъв конфликт може да намалее. Потенциални противници на САЩ например могат да решат, че Вашингтон няма да рискува ядрена война, за да защити съюзник. По същата логика Русия също би могла да започне да се страхува по-малко от директен сблъсък с НАТО.
Парадоксът е тревожен - фактът, че ядрените заплахи на Кремъл вече не предизвикват предишния страх, намалява един риск, но може да увеличи друг. Когато противниците престанат да вярват във възпирането, границата между натиск, провокация и открит военен сблъсък може да стане значително по-опасна.
