Франция отново изпадна в политическа и финансова несигурност
след хазартния ход на министър-председателя Франсоа Байру да поиска вот на доверие в парламента на 8 септември, съобщи АФП.
Осем месеца след встъпването си в длъжност правителството на Байру е заплашено да падне по същата причина като това на предшественика му Мишел Барние – неспособност да прокара закон за бюджета на страната. Както опозиционните партии, така и общественото мнение са против плана за икономии на стойност близо 44 милиарда евро, а за 10 септември са насрочени демонстрации с блокади на пътищата. Затова премиерът реши да играе ва-банк, посочва агенцията.
Реакциите на опозицията
По искане на Байру президентът Еманюел Макрон ще свика извънредна парламентарна сесия на 8 септември за гласуване на вот на доверие. Целта е да се валидира нуждата от плана за намаляване на бюджетния дефицит. Реакциите на опозиционните сили обаче бяха мигновени и изглежда не оставят шанс за успех на кабинета, който няма мнозинство още от съставянето си през декември. От крайнодясната партия „Национален сбор“ до крайнолявата „Непокорна Франция“, включително еколозите и комунистите – всички обещаха да гласуват против.
„Да, рисковано е, но още по-рисковано е да не се прави нищо“, каза вчера Байру на пресконференция, имайки предвид трупащия се дълг. В отговор лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор писа в „Монд“: „Франсоа Байру избра да си тръгне. При сегашното мнозинство знае, че не може да получи вот на доверие от опозицията. Това си е саморазпускане.“ Жан-Люк Меланшон от „Непокорна Франция“ отиде още по-далеч, настоявайки и за оставката на президента. „Еманюел Макрон трябва да си върви. Той е отговорен за кризата“, написа Меланшон в „Екс“.
Критики и анализи
Марин Льо Пен от „Национален сбор“ заяви, че партията ѝ категорично ще гласува „против“ правителството на Байру. „Само разпускане на парламента ще даде възможност на френския народ да определи съдбата си, което ще рече възстановяване с „Национален сбор“, каза тя. Според директора на „Ипсос“ Матийо Галар решението на Байру „прилича на харакири“. Мужтаба Рахман от „Юрейжа Груп“ коментира за АФП: „Той опита да предизвика шок във френската политическа система, за да накара хората да осъзнаят сериозността на дълговата криза, но може би само насрочи датата на собствената си екзекуция.“
Френският държавен дълг достига почти 114 процента от БВП, което нарежда страната на трето място в еврозоната след Гърция и Италия. Бюджетният дефицит е 5,8 процента от БВП – далеч над лимита от 3 процента, поставен от ЕС.
Разделен парламент и икономически последици
Политическата нестабилност, невиждана по време на Петата република, провъзгласена през 1958 г., бе отприщена след разпускането на парламента от Макрон през юни 2024 г. след поражение на европейските избори. Последвалите избори доведоха до разделен на три блока парламент – ляв съюз, макронисти и десница/крайна десница. Никой не разполага с абсолютно мнозинство. Крайнодесните и левите заедно имат над 320 депутати, докато центристите и съюзените консерватори държат 210 места, което прави невъзможно оцеляването на правителството, ако опозицията гласува единно.
Нестабилността вече се отрази върху икономиката. Парижката фондова борса и акциите на банките отчетоха рязък спад, а индексът CAC40 падна с около 2 процента още в началото на търговията, съобщи АП.
Следващи ходове и обществено напрежение
Ако правителството падне, Макрон може да назначи нов премиер, да поиска от Байру да ръководи служебен кабинет или да свика предсрочни избори. Президентът вече загуби последния си премиер Мишел Барние след вот на недоверие за бюджета в края на 2024 г., като кабинетът издържа едва три месеца. Дори при успешен вот на доверие, това ще бъде само знак за подкрепа на фискалната политика, докато конкретният бюджет ще се гласува по-късно, уточни Ройтерс.
Предложенията на Байру включват премахване на два официални празнични дни, замразяване на социалните разходи и данъчните прагове през 2026 г. на нивата от 2025 г. без корекции спрямо инфлацията. Призивът за национални протести на 10 септември вече предизвиква сравнения с движението на „жълтите жилетки“ от 2018 г., започнало заради цените на горивата и прераснало в масово недоволство срещу Макрон и икономическите му реформи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
