Ескалацията на напрежението между САЩ и Иран може да доведе до временно спиране на корабоплаването в Персийския залив и прекъсвания на износа на петрол от страните от Близкия изток. Това заяви независимият индустриален експерт Хазанов , цитиран от ТАСС
Според неговата оценка, в случай на по-нататъшна ескалация на военните действия, движението на кораби във водите може да бъде преустановено, което на практика би довело до спиране на доставките на близкоизточен петрол на световния пазар за определен период. Това със сигурност ще доведе до вдигане на цените и криза с петрола.
Ислямската република добива около 3,3 милиона барела на ден, което е приблизително 3% от глобалното производство и я прави четвъртия по големина производител в ОПЕК. Но влиянието на страната върху световните енергийни доставки е много по-голямо заради стратегическото ѝ разположение.
Иран се намира от едната страна на Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния суров петрол, включително от ключови доставчици като Саудитска Арабия и Ирак.
Петролният пазар е затворен през уикенда и първоначално нямаше информация дали ударите по Иран и ответните атаки на страната в региона в събота са засегнали енергийни обекти.
Най-големите петролни находища са Ахваз, Марун и клъстерът Уест Карун, всички в провинция Хузестан.
Основната рафинерия на Иран е построена в Абадан през 1912 година и може да обработва над 500 000 барела дневно. Други ключови рафинерии са Бандар Абас и „Персийски залив Стар“, които преработват суров петрол и кондензат, вид ултралек петрол, който е изобилен в Иран. Столицата Техеран също има собствена рафинерия.
За износа по море терминалът на остров Харг в северната част на Персийския залив е основният логистичен център. В събота на острова е имало експлозия, съобщи полуофициалната агенция „Мехр“, без да дава подробности или да споменава петролния терминал.
Остров Харг разполага с множество места за товарене, кейове, отдалечени точки за швартоване и десетки милиони барели складов капацитет. През последните години съоръженията са обработвали над 2 милиона барела дневно.
Американските санкции възпират повечето потенциални купувачи на ирански петрол, но частни китайски рафинерии остават готови да купуват при големи отстъпки. За международните доставки Техеран разчита на остарял флот танкери, които често плават с изключени транспондери, за да избегнат засичане.
По-рано този месец Иран бързо пълнеше танкери на остров Харг, вероятно за да изкара колкото може повече петрол в открито море и да премести корабите от потенциална опасност при евентуална атака. Подобен ход беше направен и миналия юни преди израелски и американски удари.
Всеки удар по остров Харг би бил тежък удар за иранската икономика.
Основните газови находища на Иран са по на юг по крайбрежието на Персийския залив. Съоръженията в Асалуйе и Бандар Абас обработват, транспортират и изпращат газ и кондензат за вътрешно потребление в електропроизводството, отоплението, петрохимията и други индустрии.
Регионът е основната точка за износ на кондензат. По време на войната през юни атака срещу местен газов завод предизвика напрежение сред търговците, но не доведе до трайно поскъпване на петрола, защото не засегна износни съоръжения.
Петролът поскъпна най-много за повече от три години по време на войната през юни, като сортът Брент надхвърли 80 долара за барел в Лондон. Но ръстът бързо се стопи, когато стана ясно, че ключова регионална инфраструктура не е засегната.
Оттогава опасенията за свръхпредлагане доминират на световните пазари, като цената в Лондон завърши 2025 година с около 18% по-ниска от началото ѝ.
Въпреки страховете от излишък, цените са се повишили с 19% тази година, отчасти заради опасения от американски удари по Иран.
Цените обикновено се покачват с около 4% при 1% спад в предлагането, според анализ на исторически събития от Зиад Дауд, главен икономист за развиващите се пазари в Bloomberg Economics.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
