Десет години след референдума за Брекзит европейските общества вече гледат много по-спокойно на идеята Обединеното кралство да се върне в ЕС. Проучване на Европейския съвет за външна политика показва, че 66% от анкетираните в 15 държави биха подкрепили повторно британско членство или поне не биха го сметнали за лоша идея. Данните са показателни и за самата Великобритания: все повече избиратели смятат, че напускането е навредило на темите, които ги засягат пряко - разходите за живот, икономиката, възможностите за младите, имиграцията и търговията.
Така Брекзит, замислен като окончателно политическо скъсване, все по-често се връща като въпрос за поправяне на щети, а не като победа, която обществото иска да защитава.
Европа вече не казва автоматично „не“
Средният резултат в ЕС е по-висок от подкрепата за по-тесни отношения между Лондон и Брюксел без членство, която е 59%, както и от подкрепата за запазване на сегашното положение, която е 46%. Това показва важна промяна: за мнозина в Европа британското завръщане вече не е немислимо, макар да остава политически сложно и далеч от реална процедура.
Подкрепата обаче не е еднаква. България е сред страните с най-ниска готовност да приеме Обединеното кралство обратно - 56%, колкото все пак е мнозинство, но е далеч под водещите стойности. Във Франция и Италия подкрепата е 59%, докато в Нидерландия и Дания достига 75%. Това означава, че дори най-резервираните общества в изследването не са против завръщането, но ентусиазмът е много различен.
И крайната десница не иска нова стена с Лондон
Една от най-интересните линии в проучването е, че дори избиратели на крайнодесни и евроскептични партии подкрепят по-тесни отношения между ЕС и Обединеното кралство. Това не означава автоматична подкрепа за пълно членство, но показва, че след Брекзит темата вече не се движи само по старото разделение „за“ и „против Европа“. Във време на война в Украйна, напрежение в глобалната сигурност и икономически натиск Великобритания отново се възприема като важна европейска държава, дори извън институциите на ЕС.
Тази нагласа се вижда и в думите на европейски лидери. Френският президент Еманюел Макрон е заявявал, че вратата остава „винаги отворена“, испанският премиер Педро Санчес казва, че Испания „абсолютно“ би подкрепила британско членство, а финландският президент Александър Стуб директно посочва Обединеното кралство като кандидат и казва: „Имаме нужда от британски глас в Европа. Наистина ни липсвате“.
Британците усещат цената на раздялата
В самото Обединено кралство проучването очертава още по-сериозен обрат. Анкетираните британци от различни партийни групи, включително поддръжници на „Реформирай Обединеното кралство“, казват, че Брекзит е имал отрицателно отражение върху страната и върху теми, които бяха в центъра на кампанията преди десет години.
Най-силно се усеща ефектът върху разходите за живот - 66% от анкетираните британци смятат, че напускането е навредило. За икономиката този дял е 65%, за възможностите пред младите хора - 57%, за незаконната имиграция - 56%, а за търговията - също 56%. Тези числа са болезнени за политическия разказ на Брекзит, защото засягат именно обещанията за повече контрол, повече икономическа свобода и по-добро бъдеще извън ЕС.
Свободното движение вече не е табу както преди
Още по-показателно е, че според данните 63% от британските респонденти, включително част от гласувалите за напускане, биха приели свободно движение в замяна на по-добри търговски отношения с ЕС. Това е сериозна промяна, защото именно свободното движение беше една от най-спорните и най-токсични теми в кампанията за Брекзит през 2016 г.
Тук обаче започва и голямата политическа пречка. Британското правителство на Киър Стармър продължава да изключва връщане в ЕС, единния пазар или митническия съюз, като официалната линия е за по-добри, но отделни отношения с Брюксел. Стармър настоява, че Великобритания трябва да гледа напред, а не да отваря отново стария спор за членството, въпреки че натискът за по-близки връзки расте.
Брекзит вече не плаши Европа, а предупреждава Великобритания
Десет години след референдума резултатът изглежда парадоксален. Брекзит не разцепи ЕС по начина, по който някои евроскептици очакваха. Напротив - според анализи той е направил напускането по-малко привлекателно за други държави и е превърнал британския пример в предупреждение, че излизането от съюза носи тежки практически последици.
За Великобритания въпросът вече не е само дали някога ще поиска формално да се върне. Въпросът е дали политическата класа ще намери език, с който да признае реалността: обществото иска по-тесни връзки, бизнесът плаща цена, младите губят възможности, а Европа, която някога беше обвинявана, че държи Лондон в окови, днес изглежда по-готова за разговор от самите британски управляващи.
Българският нюанс също е важен. Подкрепата у нас е сред най-ниските, но все пак е мнозинство. Това показва, че българското общество не е водещ ентусиаст за британско завръщане, но не е и против идеята. Европа като цяло вече не гледа на Великобритания като на окончателно изгубен партньор. Въпросът е дали Лондон изобщо ще поиска да мине отново през вратата, която Брюксел и много европейци оставят открехната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
